ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Лидерът на БСП Станишев понякога казва истината, която обича предимно да премълчава, когато не му изнася.
Днес например му е ден за говорене на истината- избирателно. Пред парламентарни репортери той тържествуващо издаде публичната тайна за двойните игри на ГЕРБ, каквито самият той непрекъснато играе ( което не прави лицемерието на Борисов приемливо).
Спомнете си,че ден след консултативния съвет по националната сигурност при президента Плевнелиев, където с участите на социалистите беше осъден фарсовия референдум в Киев, БСП направи парламентарен поклон към българските русофили с остра декларация в стил „долу ръцете от Русия”. Малко по-късно самият Станишев добави още мед ( като за руската мечка) в тази каца катран, заявявайки в Пловдив, че БСП щяла да се бори срещу поругаването на съветските паметници в България.
„Всички гледате какво говори той тук, в България. Казва, че БСП е твърде строга към Русия, че той е против икономически санкции и против санкции срещу Русия изобщо”, допълни той. Станишев каза, че фактите са други и обясни, че вчера Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е отнела до края на тази година право на гласуване на депутатите от руския парламент. „Само, че това е мекият вариант на декларация, която е била обсъждана. Депутатите от ГЕРБ в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа са внесли предложение, което не е било прието, и се предлага Русия да бъде извадена от състава на ПАСЕ”, обяви лидерът на БСП.
Той поясни, че вносителите от делегацията на парламентарната група на ГЕРБ са Милена Дамянова, Джема Грозданова, Данаил Кирилов. „Това е характерно за г-н Борисов – вечното лицемерие и двойните игри. На българите казват едно, а там неговите депутати правят друго. Те внасят възможно най-крайната резолюция и предложение за изваждане на руската делегация от състава на ПАСЕ. Нека обяснят кого лъжат точно. Ясно е, че лъжат българите”, категоричен бе той.
„Парламентарната асамблея на Съвета на Европа не беше склонна на резки и радикални движения. ГЕРБ се озоваха в ястребите и позицията на Борисов в София наистина буди недоумение. Очевидно, че тази позиция на представителите на ГЕРБ не е самоволна. Тя е взета на ниво партийни въпроси”, допълни по темата Валери Жаблянов, народен представител от Коалиция за България.
Като критик на ГЕРБ за идентичната й позиция с тази на БСП по въпроса за санкциите срещу Русия нямам съмнение, че поне в частта за шикалкавенето на Борисов за пред българските русофили Станишев е ревниво прав. Той дори е ядосан, че опонентът му не желае да му опонира, а го дублира в състезанието кой от двамата да се хареса повече на онези избиратели, за които и война да ни обяви Русия, пак ще сме против това Москва да бъде притеснявана от наша страна ( вече е случвало през 1944-та!).
И като му е ядосан на Борисов, Станишев реши да го замери със своите камъни- да го изобличи, разчитайки да няма рикошет.
Припомням двуличието на БСП по време на грузинската криза през 2008-ма година, разкрития за което публикувах три години по-късно с позоваване на изтекли секретни документи.
By Иво Инджев ⋅ февруари 19, 2011 ⋅
At the August 11 NATO Political Committee meeting on the fighting in Georgia, Allies unanimously deplored the Aug 8-11 developments but differed on how these events should affect NATO’s relations with Russia.
Latvia, echoed by Estonia, Lithuania, and Poland highlighted their Presidents’ joint statement on the crisis and invited Allies to support that declaration. Each of these Allies expressed that Russian violence should “not serve the aggressor’s purpose” and that NATO should respond by suspending all NRC activity with the exception of any discussion aimed at bringing an end to the conflict. Bulgaria liked the idea immediately.
The Balts, the Czech Republic, Bulgaria, and the UK also wanted a strong statement. Germany countered, hoping for harmony between EU, OSCE and NATO messages and cautioning that any statement by the NAC should “help in defusing tensions.”
Poland called for a very strong NAC statement, and expressed concern that NATO and EU statements on the crisis must be consistent and reinforce each other in order to strongly communicate the level of international condemnation of Russia’s actions. The Balts, the Czech Republic, Bulgaria, and the UK also wanted a strong statement.
Интересни разкрития за истинската позиция на България спрямо конфликта в Грузия, скривана от нас, изтекоха от секретни документи, публикувани в сайта Уикилийкс. От тях става ясно, че далеч от гнева на Москва и на фона на официалното си мълчание и доста сервилно отношение към Путин ( защото, за разлика от много други държави България не си позволи нито една собствена изява с отделна позиция и това беше приятно за Кремъл)България всъщност е била сред …ястребите по отношение на мерките, обмисляни като реакция на НАТО спрямо Русия.
Вижда се, че на първото заседание на Политическия съвет на НАТО по повод кризата България “веднага” харесала идеята на балтийските страни и Полша за остър подход
спрямо Русия и че също както Великобритания, Чехия и балтийските държави е настоявала за “силна декларация” в това отношение.
Не знам за вас, но като автор, който посвети на раболепното мълчание на София серия от статии и проследи тази удобна за Москва линия на поведение поне за година след избухването на войната на 8 август 2008 г., мога да направя само едно заключение: този маниер на прикритост и нагаждане на позицията според аудиторията не само говори за липса на принципност, устойчивост на възгледите и самоуважение. Той е същият лицемерен аршин, който червените използват в най-широк диапазон: с европейските социалдемократи са първи социалдемократи; с руските болшевики са първи болшевики; с българските –също. А от националните трибуни пред собствения си народ говорят онова, което за момента им е изгодно (веднъж искат да сме им благодарни за подписите под договора за присъединяване към НАТО, а друг път предпочитат да припомнят, че са се борили до последно това да не стане – нещо, което е особено характерно за др. Георги Първанов).
Впрочем, нека припомня една своя статия, писана само 2 дни след състоялата се, цитирана по-горе среща на представителите на НАТО през август 2008 г.
Официална София забеляза неофициалните руски бомбардировки
Иво Инджев ⋅ август 13, 2008 ⋅
Първанов свика тайните служби, но Станишев прави публичните изявления. Така се разиграва пред очите ни вносният горещ кавказки картоф, който властите си подхвърлят. По средата са „водещите медии”, които чакат разрешение да забележат, че отвъд морската ни граница се е случило нещо, което от гледна точка на националната ни сигурност заслужава доста повече телевизионни „извънредни емисии” и крещящи заглавия от всички войни, отразявани тук на ръба на истерията през последните двайсетина години.
Главнокомандващият ни склони да обърне внимание на войната, която Русия не обяви ( упорито отричайки дори да я нарича война), но стовари срещу Грузия. Какъвто и да е „казус бели” (поводът за война), работата е дебела. Толкова, че дори и управленското дебелоочие у нас не можа да го подмине в живковски стил „ да се снишим, докато премине бурята” , т.е. „перестройката” на Горбачов.
И какво предизвика необичайното раздвижване във върховете на приспаната ни държава? Ето какво казва проговорилият на петия ден от ескалацията министър-председател на евроатлантическа България Сергей Станишев? „Днес Русия заявява, че подкрепя териториалната цялост на Грузия…”. Това изречение за подкрепата на грузинската териториална цялост , беше ключовата формула на иначе често разединения, но единен по този въпрос Запад от самото начало на войната. Само че в София почакаха Русия да благоволи да се съгласи с нея, след посещението на френския президент Саркози в Москва, за да прегърнат с облекчение позволената им вече и „много смело” артикулирана от Станишев в интервю за БТА основополагаща формулировка за „териториалната цялост на Грузия”.
А сега, другарите със слаби сърца, да не четат следващия абзац. Защото в него, макар и закодирано, с надежда да не бъде линчуван на някое предизборно събрание, др. Станишев им забива нож в най-болното пропагандно място, в задните…мисли. Понеже вече подкрепя „териториалната цялост на Грузия”, явно се чувства длъжен да се произнесе и по въпроса за териториалните спорове в наши дни- разбирай на първо място по спора за Косово, по който с мъка на сърцето тукашните власти подкрепиха западното становище. „ Няма еднакъв случай по отношение на замразените конфликти, от които модел да се пренесе механично върху други ситуации”, заявява премиерът в същото интервю. Сглобил е мисъл като за тройка в шести клас, но поне става достатъчно ясно следното: „ Какво да се прави, признали сме Косово, но няма как да признаем правото на Русия да бомбардира Грузия заради Южна Осетия, колкото и да ни се иска да сравним кавказките сепаратисти с косоварите”.
И всичко това Станишев признава след бойкотираното от него съвещание при президента Първанов, посветено на тази тема, в сепаратистко спрямо форума при президента интервю.
Сред ексцентричните акценти от казаното е чудната идея България да предложи на ЕС Бургас да стане пристанище за координиране на помощите за Грузия. Боооже! Представяте ли си как ще се зарадват в Брюксел, че страната, която от ЕК току-що заклеймиха за криминално отклоняване на европейски фондове, си предлага опита на вълк- охранител на европейските овце!
Първанов продължава да мълчи, след като се изложи с първите си няколко думи за „войната в Грузия” ( така импровизирано и без да иска призна грузинската версия за руската инвазия, вместо да говори за Южна Осетия), а Станишев излезе от отпускарската нирвана на властта и…със самия си сепаратистки подход към обявяване на актуалната държавна позиция, далеч от пряко дискредитирания като човек на Кремъл президент, на практика ни потвърди: да, двамата партийни другари, колкото и да отричат, играят ролята на доброто и лошото, на проруското и на прозападното ченге.
Театърът на бойните действия обаче е толкова близо до нашата черга, че театрото на двамината никак не е смешно.
От ivo.bg
