Замразените доходи – фатална грешка на Борисов и Дянков
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. в София. Завършил е Висшия икономически институт. През ноември 1995 г. е избран за кмет на София. От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебен кабинет, назначен от президента Петър Стоянов. През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата. Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. той основава партия Съюз на свободните демократи.
- Какъв би бил първият ви ход, ако сега сте на мястото на служебния премиер Марин Райков, г-н Софиянски?
- За да се успокои напрежението в държавата, първо, трябва да се направи среща с НЕК, с енергийните оператори и да се прецени, къде е проблемът. Дали той е във високата цена на тока, или в неправилното отчитане на електромерите. Очевидно сметките са завишени и трябва да се направи нещо в тази посока, но не с популистки мерки от типа от утре намаляваме цената на тока. Другият болен проблем е здравеопазването. Много болници са пред фалит. Здравната каса не заплаща повечето медицински услуги. Освен че това съсипва пациентите, държи в напрежение и лекарите. И третото, което може да стане в рамките на един-два месеца, е да се потърси по-дългорсочна политика на доходите. Трябва да се спази обещаното увеличение на пенсиите от 1 април, но то е символично на фона на инфлацията за тези 4 години. Затова, докато заработят сериозните механизми за по-трайно увеличение на пенсиите, аз бих дал поне една великденска надбавка на възрастните хора. Това ще раздвижи малко пазара. Трябва да се търсят механизми и за увеличаване на заплащането на работещите. Замразяването на доходите беше фатална грешка на Борисов и Дянков. Тя беше фатална не само за хората, тя беше фатална и за икономиката на държавата.
- Чуват се гласове за национализация на ЕРП-тата. Тока ли ще постигнем по-ниска цена на тока?
- Ще върна хората малко назад във времето, когато всичко беше държавно. Вярвам, че ще си спомнят ужасния режим на тока и водата в началото на 90-те години на ХХ в. Въпросът е: дали ако сегашните ЕРП-та станат държавни, няма да се върнем към онова време? Според мен трябва да се въведе по-голяма яснота в ценообразуването, да се регулират печалбите. И ако хората са били ощетени тази зима, парите да им бъдат върнати. Но да не прехвърляме проблемите от болната глава върху здравата, това не е решение.
- Бившият министър на енергетиката Делян Добрев обвини Иван Костов за неизгодно сключените договори за „Марици Изток” 1 и 3, което пък по веригата довело до високите сметки. Той ли е основният виновник?
- Не бих персонифицирал вината. За мен това е грешната политика на няколко правителства. Истината е, че България е единствената държава в света, която плаща по-скъпо за конвенционална енергия – т. е. за енергия от въглища, отколкото за алтернативна енергия – вятърна, соларна, био.
- „Пестеливото” правителството на Бойко Борисов остави 3,700 млрд. лв. фискален резерв на държавата. Какво значи това?
- Това също е една от големите грешки на правителството на Бойко Борисов. От близо 8 млрд. лева, които то завари, практически е похарчило 5 млрд. лева от фискалния резерв без никакъв резултат. Пари от фискалния резерв се харчат в две посоки – или да се качат доходите, или да има икономически растеж. На практика това не се е случило.
- Тогава къде потънаха тези 5 млрд. лева?
- Не знам, нямам обяснение. Ако бяха похарчени за доходи, щяхме да имаме по-високи доходи. Ако бяха налети в икономиката, щяхме да имаме икономическо развитие. А то нито едното, нито другото. Този резерв, за който Дянков и Борисов се бият в гърдите пред Брюксел, че е минимален. За него плаща всеки от нас. Държавният дефицит е минимален, но дефицитът на българина - максимален. На икономиката – също максимален, на здравеопазването – максимален, на общините – максимален. Това беше грешната икономическа политика.
- Когато поехте държавното управление през февруари 1997 г. кризате беше далеч по-голяма от днешната. Каква хазна заварихте?
- Заварихме около 330 – 400 млн. долара държавен резерв. Инфлацията беше 240% , доларът се купуваше за 3000 лв., банките бяха във фалит. Но с много работа бързо овладяхме положението. Още първия месец успяхме да качим пенсиите, повишихме заплатите, спряхме инфлацията.
