ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България вече има редовно правителство. Политическите сили, които стоят зад него решиха да го нарекат програмно, заради тежките негативи, които носи думата „коалиция“. Все още не съм чул политически коментатор да нарече правителството, подкрепяно от БСП, ДПС и „Атака“, ляво или лявоцентристко. И с право, защото то не е такова.
По всяка вероятност кабинетът на Пламен Орешарски ще бъде уязвим за критика по-скоро от леви позиции, отколкото от десни. Програмните намерения на новото правителство загърбиха сладките предизборни обещания на БСП и по-скоро припознаха като свои предизборните програми на повечето десни партии. Това не е случайно, защото ситуацията, в която се намира България не позволява големи социални разходи.
Орешарски и партиите, които го подкрепят, очевидно са наясно с това, че ако изпълнят програмата на БСП, страната ще фалира в рамките на една година, което ще бъде истинско политическо самоубийство най-вече за социалистическата партия. Задачите пред новото правителство са сложни, защото то едновременно ще трябва да балансира между интересите на най-богатите и най-бедните хора в България. По ирония на съдбата гласоподавателите на БСП, ДПС и „Атака“ в огромната си част са представители на най-бедните слоеве от населението.
В същото време, техните гласове родиха правителство, в което много ясно са очертани териториите на най-едрия български бизнес. В управляващото мнозинство се виждат очертани и удовлетворени интересите и на почти всички български големи корпорации, и на Европейския съюз и от части на Русия. В този смисъл борбата с монополите по всяка вероятност ще бъде отложена за следващ мандат. Тежка задача ще бъде и провеждането на съдебна реформа. Сега реалистичните задачи пред правителството на Орешарски са: - Да закрепи икономическото и финансовото положение на страната. - Да се разправи с хората на ГЕРБ по високите и ниските нива на администрацията и да подготви обществото за нова политическа ситуация в следващите години. Ако правителството изпълни тези две задачи, то ще си отиде от властта с относителен успех и ще остави след себе си среда за нормален политически дебат по трасето социален капитализъм – пазарен капитализъм.
Възможността за водене на подобен дебат, който би бил полезен за страната минава през политическата смърт на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Дали подобна промяна ще се случи зависи много и от съда и прокуратурата. На повече обаче не бива да се надяваме. Кабинетът „Орешарски“ е стабилизационен и преходен. Въпреки безспорната компетентност на новия премиер и на немалка част от министрите му, той няма да има възможност да положи икономическите и обществените отношения на нови основи, защото силите, които го подкрепят няма да му позволят. Една от слабостите на стабилизационните правителства е, че те са плод на редица компромиси между различни интереси и това им пречи да формулират дългосрочна политическа визия. Този тип правителства по-скоро имат за задача да балансират обществените отношения, отколкото да ги определят. Дългосрочна политическа визия може да бъде формулирана само от политически лидери, които са в състояние едновременно да получат широка обществена подкрепа и да поемат отговорността за осъществяването на тежки реформи в най-жизненоважните сектори за едно общество, каквито са здравеопазването, пенсионната система, образованието и правосъдието и вътрешния ред.
Сегашното правителство няма обществената легитимност да проведе подобни реформи и ако започне да ги прави животът му няма да е никак дълъг. В интерес на истината преди четири години бившият премиер Бойко Борисов имаше всички условия да проведе точно такава политика, но поради незнание и пълно нежелание за поемане на политическа отговорност пропиля шансовете на цялото общество. Затова правителството на Пламен Орешарски ще бъде обречено да работи в рамките на досегашния модел и няма да има възможност да го промени базисно. Неговата задача по-скоро ще бъде да укрепва различните системи, отколкото на тяхно място да изгражда нови. Поради своя смесен характер, новото правителство по всяка вероятност ще бъде подложено на критики от всички страни. Най-тежки обаче ще бъдат критиките, които ще идват от партията мандатоносител БСП. Още при гласуването на новия кабинет лидерът на лявото крило в БСП Янаки Стоилов директно заплаши
Пламен Орешарски, че ако не изпълнява основните ангажименти от програмата на БСП може да се окаже без подкрепа в една част от партията, която го издигна на премиерския пост. Още от сега е ясно, че Орешарски няма да изпълнява основните ангажименти на БСП и със сигурност няма да е сред любимците на лявото крило в партията. В този смисъл можем да станем свидетели на вътрешна война в БСП, която при определени условия би могла дори да свали правителството. Най-голямата опасност за новия кабинет идва именно от средите на социалистите, които ще бъдат сред най-силните опоненти на собственото си правителство.
Зарядът е голям, защото позицията на Янаки Стоилов е диктувана от идеологически основания и не минава през договаряне на различни интереси. В този смисъл диалогът между правителството и лявото крило ще бъде миниран изначално. Със сигурност дълго време след като правителството на Орешарски си отиде от властта няма да сме в състояние да преценим дали е било успешно или не. Това е така, защото през последните години загубихме сетивата си за успех и неуспех. Рядко правим разлика между добро и лошо. Ако все пак успеем да направим няколко крачки напред към нормализацията на политиката и икономиката със сигурност мнозинството от българските граждани ще спечелим.
