Страхувам се от ексцесии на митинга на Трети март

До тогава политиците трябва да намерят приемливо решение за промяна на системата

Акад. Георги Марков е директор на Историческия институт на БАН. Освен учен, той е и общественик. 23 г. никога не спестява на политиците критиките си. В навечерието на 3 март, неделя, когато се очаква най-мащабния митинг срещу монополите в България, го поканихме за коментар в исторически план.   - Академик Марков, има ли аналог в българската история на това, което се случва в момента в България? - Да, донякъде през 1997 г. Тогава СДС яхна народния гняв. Стопанската криза по това време беше тежка. Лошото е, че сега целият свят е в криза. И положението затова и унас е по-тежко, отколкото през 1997 г. Някои хора дори са оскотели от глад. Сметките за тока станаха отдушник на това натрупано напрежение. Няма да се мине само със служебно правителство. - А какво трябва да се направи? - Трябва да има цялостна промяна в политическата система. Няма време за Велико народно събрание. Правителството беше изгонено от народния гняв. Но парламентът трябва да си довърши мандата, за да промени конституцията и да приеме нов изборен кодекс. Депутатите трябва да намалеят на 160. Да се въведе мажоритарна система на избор. Да се отзовават тези депутати, които не показват качества. Да се забрани номадството от партия в партия. Защото сега нямаме политическа класа. Много от така наречените политици са случайно попаднали в политиката и гледат как по-бързо да забогатеят, защото нямат време. Партииите обаче не искат да променят сегашното статукво. Защото им е по-добре така да се сменят във властта. - Говорите за мажоритарен избор. Имаме ли толкова личности, за които народът да гласува. - Все 160 ще се намерят. - Не мислите ли, че не е възможно в България да няма партии? Поне на този етап. - Не бива да има само една партия, защото тогава ставаме тоталитарна държава. Аз самият имам неприязън към думата „партия“, защото тя означава разделение. България днес е парламентарна република. Против съм субсидиите, които се дават на партиите. Взимат и от държавата, и от олигарсите. Политиците губят чувството за реалност. Те не знаят как живее народът. Надявах се консултативният съвет за национална сигурност да намери някакъв отдушник, но имаше само празни приказки. Ние сега се превърнахме в ратаите, болногледачките и проститутките на Европа. Преди 1989 г. гледаха на нас с уважение, нищо че бяхме тоталитарна комунистическа страна. Сега във Виена например, като кажеш, че си българин, се оглеждат да не си джебчия. В Холандия показваха по телевизията някакъв катун – хората си миеха ръцете във фонтан. Направо ме е срам понякога. - От какво правителство имаме нужда сега? - Аз съм за програмно правителство. Този обществен съвет при президента явно ще играе ролята на боксова круша между народния гняв и държавния глава. Това Народно събрание е изчерпано. Като погледна Цецка Цачева и Искра Фидосова... Цачева е била юрист консулт, а Фидосова нотариус в Монтана. Моите уважения. Но отведнъж не се става голям специалист по правосъдието. - Това не е само в Народното събрание. Ами Дянков като ви нарече „феодални старци“. Борисов много пъти подигравателно се отнасяше към вас, учените... - Бойко Борисов играеше ролята на доброто ченге, а Дянков на лошото. Дянков ни обижда, а Борисов понякога казва, че ни харесва. Какво да се прави – бившият вече премиер има влечение към спорта. Няма лошо. Аз се увличам от четенето. Но той си назначи министри спортисти – Сергей Игнатов – боксьор, Цветан Цветанов – лекоатлет... Той просто си направи кабинет от спортни натури. Упокоявахме се, че образователният министър Игнатов много са го били по главата докато се е боксирал. Та какво говорим, неговият най-голям труд е само 140 страници. Всичко е в екипа. Подиграваха се на бившия американски президент Роналд Рейгън, че бил третостепенен актьор. Но той си назначи много добър екип. Пишеха му речите. И той като актьор ги четеше великолепно. - Има ли изход за нас? - В момента е хаос и безвластие. Партиите се скатават. Политическата класа мисли, че е вечна. Някои се мислят за професионални политици и са убедени, че ще се пенсионират като депутати. Аз силно се страхувам какво ще стане на Трети март. Да не се получи нещо по-лошо от ужаса на празника на Левски. Тогава беше срам, щом като народът не можа да постави цветя пред паметника и беше унижаван да минава през рамки за оръжие. Ами сега, на Трети март все ще се намерят 50 екстремисти да предизвикат безредици. Страхувам се дали президентът ще може да чуе собствените си думи. До тогава политиците трябва спешно да намерят начин за промяна в системата и да го оповестят. За да удовлетворят поне малко народа.