С родители на море, или думите, които родителите винаги изричат, когато са с деца на море! 100% смях!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма да ми философстваш като някакъв дървеняк. Като съм казал да направиш нещо, ще изпълняваш!!! Дървеняк!
Крясъкът ме изтръгва насилствено от унеса и ща не ща, ставам пряк свидетел на баталната семейна сценка.
Четирима са, бащата предвожда ротата. Децата ходят с физиономии на средовековни каторжници, майката унило крачи някъде отзад.
Разпъват се дюшеци, хавлии, чадъри. Момиченцето е на около 7-8 години и е в по-изгодна позиция от брат си – току-що напъпил тийнейджър и както разбра половината Южно Черноморие – философ-дървеняк.
Всички са намусени, най-много – бащата. Намествам се удобно и паля цигара, тъй като екшънът се очертава да е в много части, а аз съм на първия ред.
Днес пропускаш две къпания. Ясен ли съм?!
Тийнейджърът кима. Не схващам технически как точно ще му се броят влизанията в морето и кой ще се нагърби с отговорната задача да стои с молив и лист на брега, за да отмята, но сигурно има някаква методика.
Ляга се под строй. На слънце, естествено. Малката се осмелява да продума и споделя, че тука не ѝ харесва, искала на Златна рибка. Да ѝ се чудиш на куража.
А искате ли да ви изгоня, а? Ей сега ще ви изгоня!!!
Малиииии. Децата разумно млъкват, щото е по-поносимо да се пържат на жегата, отколкото да бъдат натирени от обществения плаж, върху който бащата проявява претенции за собственост.
10 минути никой не проговаря и таман решавам, че вече текат финалните надписи, когато душманинът заковава нов пирон.
Какво направи с математиката?!?
Ъъъ. Такова.
Любима тема за лятната ваканция, особено любима на брега на морето!
Мисля си как, ако бях на мястото на тийнейджъра, щях да отговоря, че въпросът не е в това какво аз съм направила с математиката, а в това какво тя е направила с мен, а именно – нищо хубаво.
Обаче си мълча.
Очевидно и тийнейджърът, като мен, е влюбен в дисциплината, затова нечленоразделно изфъфля, че не е намерил учебника в библиотеката и със сетни сили се опитва да измести темата към мидичка, която току-що е открил под хавлията си.
Бащата обаче е старо куче и не се хваща на подобни лирически въдици.
Тогава ще си вземеш сборници. Като се върнем, отиваш и си взимаш сборник!, заповядва той с нетърпящ възражения тон.
Дървенякът пак кима, аз – също, щото де да знам дали няма да бъда подбрана в суматохата и накарана да реша уравнение с три неизвестни, а впоследствие, когато неуспехът лъсне – и изгонена.
След като дава финални нареждания, фюрерът се вдига, повлича благоверната си и отива да пие бира, а децата остават да дишат спокойно и да набиват вафли.
Дълбоко потресена от царящата несправедливост, аз също се вдигам и отивам в местното капанче, където се надявам да не ставам свидетел на насилие над деца.
Компанията е рехава – девойка седи на една от масите, на другата до нея – млада двойка с дете, което, по скромните ми наблюдения, е проходило преди 15 минути.
Мамата дава зор да се тръгва, детето дава зор да обърне кофата за боклук и да се зарови в нея. Таткото не дава зор за нищо и блажено лочи биричка.
Майчините нервни заплахи от типа „тръгваме си и те оставяме. Чао!“ не действат и хлапето, олигавено от щастие, продължава с набезите над кофата.
Непознатата девойка взима нещата в свои ръце – примамва невръстния рецидивист на своята маса и започва да го разпитва.
На колко си годинки, как се казваш, ЕГН, кой номер обувки носиш, къде отиваш.
Малкото блее в небето и не се поддава на кръстосания разпит.
А сега, мама като те остави, няма ли да ти е мъчно? А? Няма ли да ти е мъчно за мама?, прочувствено пита девойката без да подозира какво я очаква.
НЕ!, мълниеносно долита този път отговорът на златокъдрия хулиган.
Над Бургаска област надвисва неловко мълчание.
Започвам да се хиля като пресипнал кръчмар, майката се нацупва свирепо, девойката сконфузено промълвява: „Е, хубава работа…“, а таткото повлича устатото си отроче с обяснението, че трябва да остави „каката да папа“, въпреки че в погледа му се чете копнеж той да я изпапа нея, каката.
Стана ми някак хубаво и внезапно видях светлина в тунела.
Ето това е дете, казах си, което, ако през лятната си ваканция бъде попитано „какво направи с математиката?“, би отговорило нещо подобаващо и в никакъв случай не би се съгласило да се оборудва със сборник.
На изпроводяк му пожелах да е живо и здраво и му казах „наздраве“. Мисля че ми намигна.
