ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Според народната традиция в продължение на три дни - 15, 16 и 17 юли "не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб". Неспазването на тези забрани води до пожари и градушки. Тези три дни се смятат и за най-горещите през годината. Според прогнозата за времето обаче още през първия ден от запад ще настъпи захлаждане, придружено с бури и валежи. Източноправославната църква почита през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и Св. Марина (17 юли). Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурл?га, Пърл?га и Марина Огнена, а в Южна — Лю?та, Чуру?та (Чюру?ка) и Опалена Мария. В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен — предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма. В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) насред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня. Астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.
