Тайните съюзи и властовите лабиринти на Слави Бинев - от Димата Руснака, през кръга "Монтерей", до Алексей Петров
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В бурната, често кървава и безскрупулна хроника на българския преход фигурата на Слави Бинев заема особено място. Докато повечето силови играчи от 90-те години на миналия век останаха завинаги затворени в криминалните сводки или намериха преждевременна гибел в уличните войни, бившият европейски шампион по таекуондо успя да направи рядко виждан цивилизационен скок. Бинев извървя пътя от мутренския шепот в зората на демокрацията до червените килими на Европейския парламент, висшите етажи на международния спорт и мистичните дебри на църковното архонтство, пише "Филтър".
Той не бе обикновен ресторантьор или редови политик. Слави Бинев представляваше неформална институция – човек с вроден усет за пресечните точки между генералите от бившата Държавна сигурност, банкерите на прехода, бойците от улицата, бохемския елит и европейските политически лидери. За да се разбере истински мащабът на неговия живот и драматичният му финал, погледът трябва да се насочи към неговите убежища, затворените му кръгове и паяжината от влияние, която оплиташе десетилетия наред. Наричаха го архитектът на сенчестия консенсус. Той наистина беше един от големите играчи, които градяха мостове и търсеха разбирателство, за да пробиват напред. И не на последно място. Много важна е семейната среда, оформила този наистина изключително различен профил на човек с голям размах, действал смело, дръзко, мащабно. И когато трябва – внимателно и с бели ръкавици.
Родословието на Слави Бинев крие интересни детайли, които до голяма степен обясняват както интелектуалните му амбиции, така и лекотата, с която се движеше сред старата софийска номенклатура и интелигенция.
Баща му Пенчо Бинев е технократски ориентиран човек, който държи изключително много на класическото образование и дисциплината. Именно той насочва сина си от много ранна възраст към спорта и чуждите езици. Негова е заслугата Слави да бъде записан първо в елитното 47-о спортно училище „Емил Марков“ (където започва да гради дисциплина и физическа подготовка), а паралелно и впоследствие да изучава усилено чужди езици.
Майката на Слави Бинев произхожда от стар и много уважаван род с дълбоки следи в българската култура и литература. Дядо на бъдещия евродепутат по майчина линия е известният детски писател и поет Георги Караджов, който е автор на популярни детски приказки и стихове от средата на миналия век. Майката израства в артистична и бохемска софийска атмосфера, сред книги, поезия и столични интелектуалци. Именно тя възпитава у Слави слабостта към литературата, изобразителното изкуство и колекционерството на антики и икони. Бизнесменът не пропускаше да подчертае пред близки приятели, че в семейството му е имало култ към образованието, духовността и взаимното уважение, а майка му е била моралният коректив и балансьорът на строгия и взискателен баща. В същото време родителите му не са публични фигури от сензационната хроника на прехода и винаги са стояли настрани от шума около бизнеса му със заведения, медийните скандали и силовите войни от 90-те. Те обаче му дават нещо изключително важно за средата, в която Слави Бинев израства – интелектуален тил и достъп до софийските градски среди, благодарение на които той никога не бе възприеман просто като момче от улицата, а като човек със солидно градско потекло.
Въпреки рафинирания си образ на дипломат и архонт в по-късните години Бинев никога не скъса органичната си връзка със силовия контингент. За разлика от повърхностните анализи, свързващи го механично с простреляния още преди десетилетия Димата Руснака, реалните оперативни фигури около него бяха съвсем различни.
Една от най-ярките фигури в най-близкото му обкръжение бе Калоян Стоянов-Цимбика. Бивш боксьор от школата на ЦСКА и дългогодишен лидер на червената агитка, Цимбика е човек с легендарна репутация на уличен играч без страх. Връзката между Бинев и Цимбика беше непоклатима. Стоянов свободно влизаше в дома му, ползваше се с неограничено доверие и отговаряше за силовия тил и дискретната охрана в периоди на изострени конфликти и преразпределение на територии.
Друга могъща фигура, с която Бинев неизбежно пресичаше пътищата си в зората на мащабната икономическа експанзия, бе Мирчо Петков, по-известен като Мирчо Циганина. Мащабните операции около Държавния резерв, приватизационните сделки и зърнените баланси в края на 90-те и началото на новия век гравитираха около фигури с влиянието на Петков. Макар и никога публично афиширана, тяхната близост осигуряваше на Бинев солиден тил в търговията и връзките с крупни провинциални икономически фактори. В същата орбита попадат и съратници от бойните спортове като Димитър Джамов.
Най-голямата сила на Слави Бинев бе умението му да спечели доверието на архитектите на българския преход - генералите и дипломатите от бившата Държавна сигурност, които всяка седмица се събираха на легендарните обеди в ресторант "Монтерей".
Едно от най-дълбоките и формиращи приятелства на Бинев бе с Чавдар Чернев. Бивш шеф на Софийското градско управление на МВР веднага след промените на 10 ноември 1989 г., полковник от Държавна сигурност и водеща фигура в митичния кръг "Банкя". Чернев е един от менторите на прехода в сянка с влияние в петролния и банковия бизнес и ранен покровител на редица политици, включително на Бойко Борисов. За Бинев Чернев е духовен наставник в сложната наука на невидимата власт. Той е редовен събеседник на Слави по време на дълги обеди в ресторант „Батенберг“ и вечери в резиденцията му, помагайки му да навигира невредим между враждуващите кланове в МВР и бизнеса.
Истинският патриарх на задкулисието – генералът от разузнаването, бивш външен министър и зам. министър на вътрешните работи Любен Гоцев, също изпитва подчертан респект към енергията и комбинативността на Бинев. Гоцев вижда в младия и комбинативен ресторантьор мост към новата икономическа реалност. За Бинев благословията на Любен Гоцев и неформалният достъп до ядрото на „Монтерей“ действаха като универсален охранен лист срещу всякакви опити на изпълнителната власт да смаже бизнес империята му.
Контролираните от Бинев заведения са истинският декор, върху който се пишеше неформалната история на България. Клуб БИАД на знаковата централна столична улица „Г. С. Раковски“ е неформалният център на нощна София. Тук държавната власт се срещаше с шоубизнеса. В червените сепарета, зад тежките завеси на ВИП залите, министри от СДС, червените барони от БСП и новите лица от НДСВ вдигат наздравици, докато на сцената се изреждат тогавашните величия на попфолка.
В същото време естетското убежище на Слави Бинев е клуб „Дали”. В изискания пиано бар с репродукции на Салвадор Дали, селектирани малцови уискита и дим от пури Бинев събира юристи, писатели, художници и чуждестранни дипломати, водейки разговори за геополитика и консервативна философия.
Слави Бинев умееше да привлича и събира до себе си нестандартни, ярки и полемични фигури от целия политически спектър. Сред тях безспорно бе първенството на Любен Дилов-син. Той е най-дългогодишният стратегически приятел и идеолог на Бинев още от зората на движение „Гергьовден“. Точно Дилов е интелектуалният двигател зад медийните и политическите ходове на Бинев. Двамата бяха неделими по време на безкрайните нощи в клуб „Дали“, а Дилов бе човекът, който му помогна да трансформира влиянието си от нощния живот в легитимен политически капитал.
Емил Димитров-Ревизоро е другият най-близък довереник на Слави Бонев. Бившият шеф на агенция „Митници“, депутат и по-късно министър редовно гостува в резиденцията му. Освен общата страст към пурите, битките срещу монополите и твърдия мачовски стил двамата имаха много други общи теми, а Ревизоро е ключовият експертен съветник по въпросите на сивата икономика и контрабандните канали.
Макар и на пръв поглед коренно различна като политически профил, Татяна Дончева поддържа трайни и уважителни отношения с Бинев. Свързва ги общият непримирим тон срещу полицейщината, задълбочените анализи на съдебната власт и слабостта към изкуството. Дончева ценеше факта, че Бинев никога не се преструваше на различен от това, което е.
Най-острият политически период за Бинев настъпва след 2009 г. с идването на власт на ГЕРБ и първия кабинет на Бойко Борисов. Враждата между Бинев и Борисов имаше стари корени още от карате залите и спортните структури на 90-те. Но най-много тежи сянката на случайника Цветан Цветанов, когото Слави Бинев наричаше интелектуална зелена еуглена. Полиглотът се отнасяше с нескрита ирония към тази особено активна амбиция, съчетана с бездарие и липса на елементарни познания.
След ареста на бившата барета и съветник в ДАНС Алексей Петров-Трактора при акция „Октопод“ през 2010 г. Бинев открито застана на негова страна. По едно време между двамата дори се оформи мощен опозиционен съюз. Слави Бинев използва европейската си трибуна в Брюксел, за да алармира международните институции за полицейски репресии и политическа саморазправа в България. В координация с кръговете около Алексей Петров Бинев основа през 2012 г. движението и партия ГОРД (Гражданско обединение за реална демокрация). Проектът имаше за цел да консолидира недоволните от авторитарния модел на ГЕРБ бизнесмени, бивши военни и общественици, разполагайки с мощна логистична и финансова подкрепа. Впоследствие обаче отношенията им охладняват, като причината за това са опитите на Алексей Петров да доминира и да издава заповеди в партията на Слави Бинев.
Владеещ свободно английски, френски и руски език, като евродепутат в два мандата (2007–2014 г.) Бинев разгръща мащабна международна дейност. В редиците на групата „Европа на свободата и пряката демокрация“ (EFD) той изгражда тесни връзки с ключови фигури от европейската суверенистка вълна. Личен негов приятел е лидерът на британската UKIP и архитект на Brexit Найджъл Фараж. Двамата нееднократно държаха съвместни речи срещу брюкселската чиновническа бюрокрация. Влиятелният италиански политик от „Северна лига” и бивш министър в кабинета на Силвио Берлускони Франческо Сперони, острието на италианската десница Марио Боргезио, с когото споделят общи консервативни виждания за защитата на християнска Европа и водещият датски консервативен депутат Мортен Месершмит са другите най-близки сподвижници на Бинев.
В битността си на евродепутат Слави Бинев редовно организираше грандиозни визити на български журналисти и общественици в Европейския парламент. Гостите му бяха посрещани с мащабни приеми и луксозни вечери в най-изтъкнатите ресторанти около брюкселския площад „Гранд Плас“. В една от най-коментираните делегации Бинев заведе в Брюксел колоритния иподякон Атанас Стефанов (по-късно придобил национална известност като кандидат за вицепрезидент от движение „Истината и само истината“). Присъствието на духовника в европейските кулоари предизвика сензация – смесицата от православна символика, гръмки речи и директни нападки срещу брюкселския либерален елит бе класически пример за стила на Бинев – да разчупва понякога протокола със зрелище и провокация.
В по-късни времена, като вицепрезидент на Европейския таекуондо съюз (ETU), бившият вече политик има статут на световен спортен дипломат. Той се ползва с изключителното лично доверие на президента на Световната федерация по таекуондо (World Taekwondo) д-р Чънг-уон Чо. При визитите си в Сеул Бинев дори е посрещан с държавни почести. Благодарение на това влияние той води в България исторически домакинства на световни първенства и олимпийски квалификации, утвърждавайки София на картата на световните бойни изкуства.
Слави Бинев остава в историята като една от най-ярките и противоречиви личности на българския преход. Той живя по свои собствени правила – доказвайки, че в България истинското влияние принадлежи на онези, които умеят да управляват сенките, без да свалят костюма на победители.
