ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Датата е 17 февруари, часът около 17. ЦСКА току-що е спечелил първия си пролетен мач и футболната ни общественост коментира показаната мощ от отбора, а червена България е в еуфория от летящия старт на втория дял от първенството. Армейците са засипвани с похвали за високото ниво, което явно са задържали от края на есенния полусезон. Няма и месец по-късно настроенията са на другия полюс.
Съперниците потриваха ръце до финалните минути на последните четири мача на ЦСКА, а взискателната червена публика е готова да разкъса от критика представянето на отбора. Машината определено буксува, особено при съпоставка с мощните игри през ноември и декември. Причините за това могат да се търсят в различни посоки - като умората от зимната подготовка, чиято цел е отборът да е във върхова форма за решаващата фаза от шампионата, сгъстения цикъл от мачове - 3 за 6 дни и необходимите ротации в състава, трудното адаптиране на новите, тежестта от високите очаквания и създаденото усещане, че едва ли не, ако тази година не се наруши хегемонията, догодина ще е невъзможно и т.н.
Най-вероятно става въпрос за комплекс от тези причини. Иначе много лесно пропукването само в един от тези компоненти щеше да бъде отстранено. Факт е, че продажбата на Недялков отслаби левия фланг, на който Жеферсон се представя под очакванията. Факт е, че дясната зона е по-слаба от есента. Манолев бе по-ефективен като крило - дали като титуляр, дали като алтернатива на Десподов. Бързакът също не е в оптимална форма, макар да е един от хората, заедно с Каранга, които се нагърбват с отговорност, търсят топката и се опитват да създават опасности дори когато темпото е слабо. Факт е, че на отбора липсва креативност през центъра на атаката, което се обяснява със слабите игри на Алберг, който е твърде пасивен. Факт е, че защитата изпитва трудности не само в зоната на бековете, но и в центъра - Барт също не е на познатата висота, за да дава сигурност. Изобщо, създава се впечатление, че картината е по-черна от най-черната. Така ли е наистина?!
Оправдано ли е това масово скубане на коси и рязане на вени сред червените фенове? Хайде да си припомним малко суха статистика и неоспорими факти. ЦСКА няма загуба от месец юли миналата година, или иначе казано от 240 дни. Само Барселона е с по-дълга серия без поражение в шампионатен мач. Общо в 35 последователни срещи във всички турнири и контроли (б.а. - сред които с Динамо Киев и Спартак Москва) ЦСКА не е напускал терена като победен! Да, някои от успехите бяха доста трудни, измъчени, постигнати в края с голяма доза спортен шанс… Но нека не се залъгваме - голяма част от тях бяха извоювани срещу пределно мобилизирани и допълнително стимулирани съперници. А не трябва ли да е така? Напротив, трябва! Но не трябва ли да е такава настройката на същите тези отбори и срещу другия конкурент за титлата? Ами трябва, но май от време на време се случва и да не е точно така. Всъщност серията трудни за ЦСКА двубои бе важна, защото затвърди категорично впечатленията кой от коя страна на морала стои и с какви средства преследва целите си. Освен това ЦСКА излезе сух от серията мачове на всеки три дни и ако някой си е правел сметка, че с пренареждането на програмата по този начин ще повлияе на класирането, то той е останал тежко разочарован. Какво се оказва, като теглим чертата - за най-големите песимисти победи в последните минути са случайни и плод на късмет, но ако погледнем от другата страна на монетата, нещата май не стоят по този начин.
Червените са изключително ефективни в последните 15 минути на срещите. Точно тогава нанасят решителните си удари. От началото на сезона са отбелязали цели 14 гола в заключителния четвърт час, а 9 от попаденията са паднали в последните 5 минути. Армейците рядко се оказваха в ролята на изоставащи, но успяха да направят цели три пълни обрата (два за първенството и един за купата) през последните 5 месеца, единият от които срещу прекия конкурент, и то на негов терен. Мачовете срещу Етър и Пирин, които съвсем не са сред най-слабите състави в групата, пък показаха, че ЦСКА може да печели срещу съперници от този ранг дори с 15-20-минутна игра на високи обороти. А какво да кажем за духа на армейците? След толкова сгъстен цикъл, понесени критики и създадено напрежение да се вдигнеш и да се бориш до последната секунда вече е не просто оптимистично за червените, а стряскащо за съперниците. Да печелиш такива двубои означава да калиш шампионски манталитет. През последните години ЦСКА никога не е стигал до толкова победи в заключителните минути, колкото през настоящото първенство (срещу Черно море, Етър и Пирин). Тук трябва да припомним и късната драма с Лудогорец за купата. С последните си две шампионатни победи ЦСКА постави на изпитание силата на духа и волята си. И издържа теста категорично, за да открие нови хоризонти пред преследваните цели.
Стоян Генов, "Тема спорт"
