Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": ПП и вотът на недоверие: Не знаем кога и не знаем защо
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентарната процедура за сваляне на едно правителство се нарича вот на недоверие. Обратната процедура се нарича вот на доверие. Следователно предполага се, че когато се иска вот на недоверие, целта е да се промени субектът на власт и управление, а когато се иска вот на доверие – да се стабилизира властта и управлението. Да, но не и в България, не и в този парламент, не и при тази опозиция. В България искане за вот на доверие постигна падане на правителството на Филип Димитров, а искането за вот на недоверие обикновено не води до сваляне на правителството. И някак нещата приличат на онези улични измамници, които ловко разместват пластмасови чаши, под една от които се крият пари с възгласи „тука има, тука нема“. А втораченият в ръцете на измамника минувач все не успява да отгатне точно в коя от чашите са парите. Така и ние – колкото и внимателно да следим какво ни казват политиците, колкото и да се опитваме да разберем аргументите и дълбокомислените им намерения, все по-трудно ни става да отгатнем смисъла на действията и/или бездействията им.
Играта с вотовете на недоверие е на път да се превърне в драматична сага, наподобяваща играта на тронове. В желанието си да представят пред българите картина на своята политическа значимост партиите от опозицията показват само, че работят активно за стабилизиране на статуквото – да си останат опозиция. Смисълът в един вот на недоверие е правителството да падне. Тогава има ли по-безсмислено нещо от искане на вот на недоверие, но със заявката, че не се иска падане на правителството. Има и друг вариант – опозицията да използва вот на недоверие като инструмент за натиск към правителството да се приеме и приложи конкретна политика. За изпълнението на тази цел е необходимо опозицията да предложи алтернатива на политика, провеждана от правителството. Тогава вотът на недоверие дава възможност обществото да научи, че има алтернатива и опозицията има възможност да убеди хората, че предлаганото от тях е по-доброто решение.
Каква е ситуацията със заявеното намерение на ПП, че ще искат вот на недоверие? Първо, това намерение беше използвано като аргумент да не се присъединят към двата вота на недоверие, искани от МЕЧ и „Възраждане“. Тази позиция има своето обяснение – искаш да покажеш, че си различен от другите опозиционни и радикални партии. Да демонстрираш своето първенство сред опозицията или просто не си в един отбор с тях. Защо беше необходимо да се дава конкретна дата – веднага след конвергентния докдад – остана неясно. Разбира се, всички се съсредоточиха именно върху датата – напълно очаквана реакция на пиарския ход, изместващ вниманието от проблема за отказ да се атакува правителството с фиксиране на друга дата за атаката.
Второ, създаде се въпрос и се рамкира поле на интерпретации – защо веднага след доклада? И се започна едно надпреварване в догадките и предположенията, единствен резултат от което беше, че ПП-ДБ останаха във фокуса на обществения интерес. Нещо повече, с наближаване на датата 4 юни все по-интензивен ставаше интересът на медиите – кой, кога, как ще внесе заявеното искане за вот на недоверие.
Трето, датата дойде и отмина, а вот на недоверие така и не беше поискан. Общественото внимание беше фокусирано върху нова интрига – разломът между ПП и ДБ относно датата за внасяне на вот на недоверие. И отново „тука има, тука нема“. Този път едва ли не с искане да се каже нова дата – журналисти, задаващи този въпрос – кога? – на всеки политик, който им се мерне пред погледа, и една върволица от политици на ПП-ДБ в студиата на медиите, обясняващи дълбокомислено процеса на вземане на решение кога да е датата на искането за вот на недоверие.
Четвърто, след започналото да настъпва отегчение в публиката от толкова дълбокомислени календарни разсъждения от ПП-ДБ предложиха нова тема – процедура за решение по каква тема ще се иска все още неясно кога вот на недоверие. Насрочиха се партийни форуми, определи се в каква последователност и с кого ще се разговаря. Остана само да ни нарисуват последователността на титаничните усилия в битката срещу правителството и за светлото ни бъдеще, че да успеем все пак да разберем каква точно е целта на това продължаващо повече от месец разклащане на въздуха.
Пето, финалът на всичко описано дотук е – ще искаме вот на недоверие не знаем кога и не знаем защо. Ще искаме такъв вот, защото правителството „се е издънило във всичко“ – цитирам не съвсем точно, но събирателно аргументите на лидерите на ПП. Разбирай – за каквото и да поискаме вота на недоверие, все ще сме прави. Не знаем кога, защото трябва да го съгласуваме с коалиционните си партньори, а след това и с други политически сили – тази теза отново предизвика вълнение у журналистите. Особено след заявлението на лидера на „Величие“, че от ПП са го търсили за подкрепа на вота. Как така „Величие“, ДБ знаят ли, че заедно ще искат вот? Всичкото това вълнение за малко да отклони общественото внимание от събитийния ред, проектиран от ПП-ДБ, с основната теза – това правителство не само не знае и не може, но е и вредно. Затова искаме да го свалим.
Това последното искане си го формулирах аз, следвайки логиката на политическия ход „вот на недоверие“, но бързо си припомних, че логиката на ПП е друга. Както казаха в поредица от медийни участия – единственият начин да успее вотът на недоверие е правителството да се самосвали. Не знам как сте вие, драги читатели, но аз наистина изгубих нишката – наблюдавам с напрегнато внимание ходовете, но не успявам да разбера как едно на практика правителство на малцинството, което, както ни казват, се е провалило във всичко и е успяло за 5 месеца да затъне в корупция, не може да бъде свалено. Или е някак другояче?!
Първият вот на недоверие срещу правителство е през март 1782 г., когато след загубата на британците при Йорктаун по време на Американската революция през октомври 1781 г. парламентът във Великобритания гласува решение, че не може повече да подкрепя тези министри. След почти 3 века и половина ПП-ДБ твърди, че се бори за свалянето на правителството с намерението да внесе вот на недоверие, за да даде възможност на правителството да се самосвали. А това може да стане единствено по проблем, който разделя радикално партньорите в управлението. Така че, ако ПП-ДБ могат да намислят какво може да противопостави радикално ГЕРБ, БСП и ИТН или защо на Пеевски ще стане неизгодно да подкрепя правителството, може и да си представим, че вотът на недоверие – ако и когато го внесат – може и да е имало смисъл да го внасят.
Който разбрал, разбрал.
