Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": Радев, помнѝ - няма пресметлив Апостол, който търси най-изгодния за себе си момент, за да озари народа с жертвата си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Темата „партия на Радев“ – нейната поява и нейният евентуален резултат, стана неизбежен спътник на всеки политически анализ през 2025 г. Тя не възникна през последната година. Не. За разлика от всеки друг български президент, към който въпросът за това какво ще прави след завършване на мандата, се появяваше наистина в последната година от президентския мандат, Радев предизвика този въпрос в напълно различна форма още в средата на първия си мандат. Разбира се, не трябва да забравяме, че това е и първият президент, който не е неразривно свързан с определена политическа партия, както е всеки от предходните български президенти. Това обстоятелство беше използвано периодично и с различна цел.
Още на предизборната си кампания за първия мандат Радев обеща, че той ще е различният президент. И въпреки че не беше първият президент, който влиза в битка срещу партията, която го е номинирала и с подкрепата си му е дала възможност да стане президент, той е първият български президент, който, за да минимизира критиките срещу себе си, че е президент на БСП, противопостави ръководството на БСП с неговия актив и избиратели. В продължение на 10 години като президент Радев постоянно удържаше позицията на личността, която се противопоставя на политиците и на партиите. Успоредно с укрепването на неговите позиции като власт извън и над властта протичаха процесите на раздробяване и намаляване на влиянието на политическите партии и по-конкретно процесите на разпад в лявото пространство. Всички опити да се замени БСП с друга, нова лява партия, която да успее да концентрира левия вот и да стане новата силна партия вляво, финализираха в неуспешни проекти, които по случайност или в зависимост от обстоятелствата преодоляват парламентарната бариера, но битието им на парламентарни партии завършва бързо и е необратимо. В крайна сметка избирателите вляво приеха Радев като своята алтернатива на партиите и към днешния момент са основен електорален резервоар на една бъдеща негова партия. И това не е случайно, защото и в двете кампании победата му беше осигурена именно от гласуващите за него леви избиратели.
В същото време Радев приложи принципа – ние с вас сме едно, но с вашите лидери не – и към десните избиратели. Там идеята „аз съм вашият президент“ сработи по съвсем различни причини. Докато за левите избиратели той се появи в политиката и получи своето място в нея, защото е „техният човек“, зад електоралната подкрепа на десните стоят съвсем различни мотиви. И в първата си кампания, и във втората той беше единствената фигура, която може да победи кандидата на ГЕРБ. За десните битката за първото място вдясно беше и остава по-важна от това кой точно ще е президент на България, стига да не е свързан с техния основен опонент ГЕРБ. Задържането на дясната подкрепа за Радев следователно минаваше през война с Борисов, която той започна още в началото на първия си мандат. След това продължи и постепенно се превърна в битка срещу всеки и всички политически лидери. За него от ключово значение беше да се превърне в основен борец срещу Борисов и ГЕРБ, което му даваше изключителното предимство пред всеки един и всички вкупом лидери на десните опозиционни партии, защото му запазваше мястото на алтернатива. Политическа. Без необходимост да представя каквато и да е политика, политическо решение или идея. Достатъчно беше да критикува и противодейства, защото така остава алтернатива на партия и на политики, на управление и на институции, без практически да предлага алтернатива.
Тази стратегия на поведение дава отговор на един от най-дискутираните въпроси – защо Радев вдигна юмрук, но не поведе протестите през 2020-а към победен финал. Често анализаторите казваме – пропусна отличен момент да излезе от президентството, да се яви на избори и може би да спечели мнозинство за кабинет. Ако обаче се върнем на по-горе очертаната стратегия да се задържа влияние както върху левите, така и върху десните избиратели, отговорът може би е, че целта на Радев през 2020 г. не бяха парламентарните, а предстоящите след година президентски избори. Той беше единственият, който обединяваше иначе разделилия се на три протест. И след като партиите, родени в протеста, не успяха да постигнат нищо, на изборите през 2021 г. Радев успя не просто да активизира ляво-десните избиратели да гласуват отново за него, но и да им предложи една партийна алтернатива в лицето на ПП. На онези избори те изглеждаха перфектният президентски проект, а ситуацията подредена – ПП-ДБ в изпълнителната власт, а Радев – в президентството. Но всяка стратегия на АЗ-ът трудно се превръща и поддържа в стратегия на НИЕ. Така ПП-ДБ много бързо се превърнаха в шмекери, по думите на Радев, което трябваше да осигури непоклатимостта му на позицията на единствена алтернатива.
Целият втори мандат на президента Радев се превърна в битка за изтощаване и намаляване на електоралната подкрепа за партиите. Отново за всяка от по-големите – липсата на категорична битка срещу малките е напълно обяснима. Обсъждането на Радев като алтернатива минава по две линии. Хипотетичната за президентска република – тъй като това е изцяло въображаема перспектива, следва да я оценяваме именно като такава – разговорът за президентска република е необходим, за да поддържа интереса и да предизвика доверието на онези, които искат да вярват, че един силен, честен, работлив и всеотдаен човек ще оправи България. Това е вариант на разказа за „силната ръка“ – доста ефективен образ за получаване на електорална подкрепа. Другата линия е далеч по-прагматична – чрез позицията му на критик на политиците, допълнена с глупостите и грешките на самите политици, Радев остава единствен различен. Остава въпросът – кога? Кога ще се появи на терен тази алтернатива, която се създава и налага от десетилетие?
Вариантите са два. Първият – напуска президентството преди края на мандата и така се приближава до образа на Апостола – зарязва всичко и принася на олтара на Отечеството себе си. Колкото повече се бави това действие, толкова в по-слабоефективно се превръща. Защото няма пресметлив Апостол, който се опитва да уцели най-изгодния за себе си и целите си в политиката момент, за да озари народа с жертвата си. Това е основният аргумент в редица коментари да се твърди, че колкото повече се изчаква, толкова по-слаб ще е ефектът на появата. Нещо повече, този вариант е нещо като римейк на 2021 г. с тази разлика, че излизането на Радев преди края на мандата ще осигури възможност на Йотова да се кандидатира (евентуално) за президент от позицията на президент. През 2021 г. Радев ни поднесе един политически подарък – нова партия, сега друг – нов президент. Ако анализираме действията на Радев през тези два мандата, ще установим, че те са ясно фокусирани не върху подаръци, а върху основната му цел – да запази около себе си както леви, така и десни избиратели, което му осигурява високия рейтинг, защото за тези избиратели той остава алтернативата. Но като президент. И това е огромният проблем на Радев и създаването на неговия проект – как да успее да прехвърли мажоритарна подкрепа към подкрепа за своята партия.
Стигаме до втория вариант – изкарва си мандата и прави партия, с която получава изпълнителната власт, защото другите партии до този момент са напълно омаскарени, изтощени, фалирали са в управлението и прочее – виж за справка изказванията на самия Радев. В новогодишното си слово Радев каза, че са готови. Кои са готови, пак не стана ясно. Още повече че въпросът никога не е бил дали сме готови, а дали той е готов. Много вероятно е и този път да пропусне излизането от президентството, за да изчака момента, в който ще е сигурен, че партия, оглавена от него, ще постигне първото място на избори. Кога ще е този момент? Ако следваме логиката на очертаната стратегия, когато хората напълно се отчаят от партиите, за които сега гласуват. Това изисква наличие на много специфична ситуация, близка до национална катастрофа. Тъй като въпреки всички очаквания такава все пак не се задава, все пак остава да чакаме кога ще ни изненада Радев. Добрата новина за него е, че чакаме. Лошата, че ще ни изненада. Лоша, защото, когато постоянно ти казват – знам колко ти е лош животът, знам какво искаш, но ще ти помогна, когато аз реша, а не когато имаш нужда, алтернативата умира.
