Тежката борба на Източна Европа да оглави ООН - Ирина Бокова е един от фаворитите за наследяването на Бан Ки Мун
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Надпреварата за следващ генерален секретар на ООН тепърва се разгорещява, а спекулациите кой ще получи поста все повече се трупат. Следващият генерален секретар ще поеме ръководството на организация с византийска администрация, разтърсвана от нечестност и лицемерие. Тези проблеми се комбинират с противоречивата природа и нарастващото недоверие в ООН. По принцип Съвета за сигурност трябва да отправи „препоръка” към Общото събрание за това кой кандидат да поеме ръководството на международната организация. Традиционно Общото събрание не провежда гласуване по въпроса, а декларира консенсус чрез ръкопляскания.
Днес призивите са по-големи от всякога за по-прозрачен и отговорен процес. Изглежда че изборът ще е малко по-различен от обикновено. За пръв път този дебат стигна до обществото. Няколко кандидати вече са издигнати, а те вече са подложени на повече изпитания от своите предшественици (макар това да не е много). През април те трябваше да отговарят на въпросите на Общото събрание. Дискусията е стъпка по посока прозрачност, но правилно е критикувана за отсъствието от нея на най-трудните и неотложни въпроси, пред които е изправен света. Например, от общо 800 въпроса зададени към кандидатите, нито един не включваше питането как ще адресират проблемите в Сирия.
От осемте души, заемали позицията на генерален секретар на ООН през изминалите седем десетилетия, всички са били мъже и никой от тях не е бил от Източна Европа. Това най-вероятно ще се промени. От 11 официални кандидати, 5 са жени. Има сериозни призиви, водени от Великобритания, но също подкрепяни от различни правозащитни организации, следващият ръководител на ООН да е жена. Според обичая същият човек трябва да е от Източна Европа. От 5-те претендентки, 3 са от Източна Европа. Това е неписано правило, с което много хора не са съгласни, но в него има резон. Вярно е, че генералният секретар се избира на базата на неформална географска ротация и до този момент Източна Европа е пренебрегната. Това не е прецедент в ООН. Регионът е игнориран при избора на висши международни ръководители от падането на СССР в началото на 90-те години.
При избора на сегашния генерален секретар на НАТО (шведът Йенс Столтенберг – б.р.) имаше надежда, че човекът ще бъде от Източна Европа. Вместо това беше избран скандинавец … втори поред. Солиден кандидат от Източна Европа ще донесе глобален изглед, който е много необходим на ООН. В региона са налични много от проблемите, пред които света е изправен през 21 век – изграждането на стабилни граждански общества, промотирането на икономическия растеж и прехода към демокрация. Ако източноевропейците искат да излъчат свой представител на най-висшата позиция в ООН, те трябва да се отнесат сериозно към това.
Само няколко официални кандидати отговарят на изискваните характеристики и опит за поста. Регионът трябва да се обедини около един или двама добри кандидати. Вътрешните борби и разправии между отделните претенденти от полуострова само ще отслабят шансовете му.
Случващото се в България е най-добрия пример за това. Правителството издигна като официален кандидат на страната Ирина Бокова, първата жена и първия източноевропеец начело на ЮНЕСКО. Тя е считана за един от фаворитите за наследяването на Бан Ки Мун. Зад кулисите обаче друга българка, вицепредседателя на ЕК Кристалина Георгиева, агресивно лобира за номинирането й от друга източноевропейска държава. Тя няма сериозен шанс за успех, но евентуалната й кандидатура доведе до вътрешни борби, в страни от цялостния селективен процес, които ще намалят шансовете на региона. ООН има нужда от голяма реформа. Нужен й е генерален секретар, който да внесе отговорност, прозрачност и да бъде етичен лидер. Едновременно с това е нужен човек, който да донесе нова ера на прозрачност, изграждане на доверието и значимостта на организацията.
Откакто стана ясно, че ООН е прикривало свои миротворци от Франция, Час или Еквиториална Гвинея, които са насилвали деца в Централната африканска република, скандалите следват един след друг. Има усещането, основано на действителността, че ООН не може да направи нищо смислено, за да реши големи проблеми като Сирия или глада в субсахарска африка. Това може да се промени с правилния кандидат. Същият, който ще бъде избран измежду най-добрите и способни хора, искащи поста. С целия талант на Източна Европа, това трябва да е нейния момент да блесне. Регионът трябва да се обедини около един солиден кандидат. Колкото по-скоро се случи това, толкова по-добре.
*****
Авторът на статията Люк Кофей е анализатор, специализиран в областта на трансатлантическите и евразийските въпроси на сигурността. Бил е съветник на британския министър на отбраната и офицер в армията на САЩ.
