Най-срамежливото цвете цъфти рано на пролет
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Теменужката като деликатно момиче крие ароматната си главица в тревите и храстите - затова я наричат „срамежливо цвете”. Истината е, че горската теменужка /виолетката/ омагьосва всяка градина. Насадете я под дървета или храсти, и в априлските вечери, когато въздухът е изпълнен със свежите пари на разбудената земя, нежният й аромат ще витае из целия двор. Красивата форма, лилавото кадифе на венчето, неповторимият фин аромат, сочната зеленина на листата са я направили от стари времена любимо и много търсено цвете. Името на рода Viola идва от Средиземноморието и е възприето от старото латинско наименование на растението. За декоративното градинарство значение има видът Viola odorata - миризлива теменуга, който се среща и в нашата флора и никак не е взискателен. Най-много се цени неговият вариетет Semperflorens, който е многогодишно растение и образува големи туфи - за една година могат да достигнат диаметър 20-50 см. Стъблата са пълзящи, а листата имат сърцевидна с бъбрековидна форма. Цветовете са разположени поединично в пазвите на листата на значително дълги дръжки - над 15 см. Те са тъмновиолетови, но се срещнат сортове и с бели, и с розови – всичките със силен и приятен аромат.
Виолетката, както наричат горската теменужка, цъфти от края на септември до началото на април. Но спира цъфтежа си през студените зимни месеци, за да го поднови рано напролет. Размножава се чрез семена и чрез разделяне на туфите, което се прави веднага след прецъфтяването. Засажда се на разстояние 30-50 см. За предпочитане са сенчестите места. Добре се развива и цъфти под дървета и храсти на достатъчно богати и влажни почви.
Теменужките особено се ценят като отрязан цвят заради аромата си. За да се получат цветове през зимата или много рано напролет, широко се застъпва форсажът. Когато ще се форсират, растенията се засаждат през май-юни в лехи с размери на парникови каси. Подходящо разстояние е 25 на 25 см. До есента се поливат редовно, за да се засилят и укрепнат. Наесен се монтират първо касите. Когато настъпят студените дни, в зависимост от желания срок на цъфтеж, се поставят рамките. Ако всичко е направено както трябва, цветове ще се появят още през есента. През студени зимни дни рамките се покриват с рогозки, а пътеките се застилат с пресен сламест оборски тор.
