ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На последното си заседание КСНС определи два основни риска пред България. Единият е свързан с бежанската вълна, а другият с нестабилната вътрешнополитическа ситуация. Има обаче и още една опасност, на която ако бъде позволено да се развие, ще има много тежки последици за бъдещето на страната ни. Имам предвид постоянното насаждане на омраза, както и типичното фашизоидно отношение към различните от нас, към опонентите, към всеки, който не споделя стопроцентово нечии възгледи.
Да определяш като враг на нацията някой човек само защото изповядва различна от твоята религия или е с различен цвят на кожата - това е малоумие. Да говориш за "чиста раса", за "изчистване на чужденците", за капсулиране в някаква нафантазирана еднородност - това също е малоумие. Днес много хора вдигат учудено рамене и се питат откъде се пръкна тази омраза, как така се появи това фашизоидно отношение към различните, при положение, че още в училище са ни учили какъв толерантен народ сме и с какво огромно уважение се отнасяме към различните. Други хора пък, обзети от съвсем справедливо възмущение срещу ширещата се омраза, призовават за борба с фашизма и организират демонстрации срещу него. Това е чудесен призив - да се борим с фашизма. Само че мен ме безпокоят едни такива въпроси. Възможно ли е да се бориш с фашизма и в същото време да оскверняваш антифашистки паметници или просто да одобряваш тяхното оскверняване, да представяш подобни актове като висша проява на гражданска съвест? Възможно ли е да се бориш с фашизма и в същото време да съставяш списъци с "врагове на народа" или просто да одобряваш съставянето им? Не бяха ли именно хитлеристите и сталинистите тези, които най-много обичаха да изготвят такива списъци. Защо борците за новия морал си служат със същите похвати, а когато им зададеш от упор този въпрос, бързат да се разграничат, ама някак си така, с половин уста, защото дълбоко в себе си са убедени, че съставянето на списъци с врагове на народа е нещо полезно за демокрацията?Възможно ли е да призоваваш за борба с фашизма и в същото време да делиш хората на "качество" и "количество"? Извинете, ама каква е разликата между това деление и онези теории, според които има една "чиста" раса, която абсолютно превъзхожда "нечистите"? Каква точно е разликата между хора като Алфред Розенберг, главният идеолог на нацистка Германия, чиито псевдонаучни писания служат за оправдаване на Холокоста, и някои днешни български университетски преподаватели, според които има един малоброен елит, чиито "умни и красиви" членове крещят постоянно "Оставка!", а пък останалите българи, които не крещят това, са част от безпросветната маса. Когато миналата събота в София се проведе митингът на БСП и ДПС, въпросните "елитни интелектуалци" се скъсаха да се подиграват на дошлите от провинцията хора, да ги обиждат по всевъзможни начини и изобщо за пореден път използваха възможноста да се самовъзвеличат на фона на това, което наричат "безпросветна маса". Да, хората, които бяха дошли в София, не си играеха с ай-фони и таблети, не носеха скъпи дрешки и не разхождаха породисти кучета. Те никак не приличаха на онези милионери, милионерски съпруги, банкери и банкерки, които не спират да ни обясняват колко са чисти и морални. Да обиждаш и да се подиграваш на тези отрудени хора е също такава проява на фашизъм, какъвто е призивът за изчистване на България от чужденците. И още много въпроси имам към днешните активни борци сещу фашизма. Например този - каква е разликата между скандирането "Червени боклуци!" и скандирането "Циганите на сапун!" Защо според активните борци първото минава за чист и заслужаващ възхита израз на събудилото се гражданско общество, а второто е фашизъм? Според мен и в двата случая си фашизоид, но "умните и красивите" явно имат различно виждане.
Омразата в българското общество далеч не се насажда единствено от онези индивиди, които си татуират пречупени кръстове или четат в упоение "Моята борба". Омразата и нетърпимостта към различното мнение се насажда и от лица, които иначе преливат от либералност и толерантност. Тези хора работят в неправителствени организации, чиито публични обявени цели са изключително благородни и са свързани с европеизирането и модернизирането на страната. Когато слушате официалните им изявления, няма как да не си кажете: "Ах, какви възпитани, образовани и толерантни хора, как пламенно защитават либерализма!" Всъщност основното, което тези индивиди защитават, са интересите на своите спонсори, интересите на онази част от българската олигархия, която се опитва да се добере до властта, без да минава през такива "досадни" демократични процедури като създаване на партии и участие в избори. Ако и вие подкрепяте тази цел, лидерите на либералнитеNGO-та ще ви обичат и ще ви се радват. Ако обаче дръзнете да оспорите моралната им чистота, пред вас ще лъсне истинската им фашизоидна същност, абсолютната им нетърпимост към всяко мнение, което се различава, дори и в най-малка степен, от тяхното. Ще бъдете заклеймени и вкарани в черните списъци от същите персони, които иначе са такива страстни защитници на свободата и такива активни борци срещу фашизма.
Честно казано, не виждам никаква разлика между фашистите и точно този тип "антифашисти", които се самоопредялат за морален и интелектуален елит, които имат претенцията да говорят от името на абсолютната истина и които са готови да те разкъсат, ако не мислиш като тях.
Така че фашизмът има много измерения. Той съвсем не се ограничава до пречупения кръст и изпънатата в хитлеристки поздрав ръка. Много по-опасен е онзи фашизъм, който се прикрива с либерални лозунги. И омразата, която той насажда, е много по-страшна.
Анализът е публикуван в Поглед.инфо.
