ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В новия си преглед на националните енергийни политики Международната агенция по енергетика (МАЕ) насочва внимание към нарастващата роля на Турция на регионалните енергийни пазари, както и към необходимостта от ускоряване на инвестициите в електроенергийните мрежи, гъвкавостта на системата и енергийната ефективност.
Според новия доклад за Турция страната постига значителен напредък в модернизирането на енергийната си система, разширяването на по-чистите енергийни източници и укрепването на регионалните енергийни връзки, като по този начин създава солидна основа за посрещане на нарастващото търсене и укрепване на енергийната сигурност.
В доклада на МАЕ "Преглед на енергийната политика на Турция до 2026 г." се констатира, че страната се намира в решаващ етап от развитието на енергийния си сектор, пише 3e-news.net.
Турция създава всеобхватна рамка за енергийна и климатична политика, а първият ѝ Закон за климата, приет през 2025 г., бележи важен етап в установяването на правната рамка за национална система за търговия с емисии. Сега приоритет е тези планове и политики да бъдат превърнати в ефективни действия.
Силният икономически растеж и увеличаващото се население продължават да променят енергийните потребности на Турция. Потреблението на електроенергия се увеличава средно с почти 5% годишно в периода 2005–2024 г. - най-бързият темп сред страните членки на МЕА - и се очаква да продължи да нараства до 2035 г. За посрещането на това търсене на достъпни цени и укрепването на енергийната система ще са необходими устойчиви инвестиции във всички сегменти на енергийния сектор.
По-чистите източници на електроенергия вече се разрастват бързо. Възобновяемите енергийни източници осигуряват 43% от производството на електроенергия в Турция през 2025 г., а Националният енергиен план предвижда делът им да се увеличи до 55% до 2035 г. Очаква се капацитетът на слънчевата енергия да нарасне почти четирикратно между 2024 и 2035 г., а този на вятърната енергия - да се утрои.
Въглищата продължават да заемат важно място в енергийния микс, което поражда дългосрочни икономически и екологични предизвикателства и подчертава необходимостта от справедлив и плавен преход. През 2024 г. те осигуряват една четвърт от общото енергийно снабдяване и произвеждат повече от една трета от електроенергията. Турция потребява около 120 милиона тона (Mt) въглища през 2025 г., което я превръща в най-големия потребител на въглища в Европа.
Въпреки че въглеродната интензивност на страната намалява през последните десет години, тя остава сред най-високите в групата на страните членки на МЕА. Макар въглищните електроцентрали да допринасят за адекватността на системата и ценовата стабилност, продължаващата зависимост от въглищата създава риск от по-високи емисии, излагане на бъдещо ценообразуване на въглеродните емисии и нарастващи фискални разходи чрез механизми за подкрепа, като плащанията за капацитет.
Създаването на политическа рамка за осигуряване на плавен и добре планиран преход от въглищата би помогнало за управлението на тези рискове, подкрепата на засегнатите общности и пренасочването на ресурси към по-чисти алтернативи.
Ядрената енергетика е замислена като крайъгълен камък на бъдещата декарбонизирана електроенергийна система на Турция, но реализацията ѝ зависи от стабилно финансиране и надежден подход към нововъзникващите технологии. Освен атомната електроцентрала "Аккую" правителството планира да построи и други мащабни атомни електроцентрали, което ще изисква жизнеспособни финансови рамки и координирани политически мерки.
Успоредно с това малките модулни реактори (SMR) биха могли да предложат потенциално гъвкаво и модулно решение за декарбонизирането на промишлени сектори, в които намаляването на емисиите е трудно. За целта обаче са необходими ясни стратегически и регулаторни рамки, които да дадат възможност за надеждно внедряване на технологиите, включително чрез частния сектор.
Докладът на МЕА подчертава значението на способността на електроенергийните мрежи, съоръженията за съхранение и другите източници на гъвкавост да се адаптират към разширяването на възобновяемата енергия.
