ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Лоялността и признателността са сякаш качества, които на българите най-често липсват. Венцеславим силните на деня, но щом вече не са овластени, бързо ги забравяме и дори не се сещаме поне почит да им отдадем.
За пореден път тази рана в обществото ни лъсна покрай пенсионирането на Божидар Димитров – легенда, доайен на българската култура и история, 24 години водил напред и в най-бурните моменти на прехода Националният исторически музей, съхраняващ паметта ни като съвременен апостол.
Накрая го изпратиха със сухо съобщение от 2 реда, пуснато до медиите от Министерство на културата, без дори две думи за паметните му дела.
Няма да ми стигнат редовете да опиша това, което професорът е направил за историята ни, за нейното съхранение и разпространение през всички тези години. И е не просто болезнено, а потресаващо, че той се оттегли тихо, с по два реда в медиите, в заслужена пенсия. А нима не е именно той сред най-заслужилите да бъдат почетени с ордени и грамоти, с речи от политиците, от управляващите, в изграждането на много от които и той има голям принос. Най-вече на ГЕРБ.
Възрастта ми не е толкова напреднала, за да помня момента, в който професорът напуска БСП и тръгва след Бойко Борисов – не че не е уважаван и на отлична позиция в столетницата, но тръгва с вярата, че този човек ще промени България, че това е различният политик, който е част от народа и ще се бори за народа. Печели безапелационна мажоритарна победа за ГЕРБ в Бургас, откъдето се кандидатира тогава. Печели още много пъти, гласът му в медиите и обществото е силен и важен за развитието на партията. Затова е най-малкото разочароващо, че тя не му оказа поне уважението да не бъде забравен.
Правила съм не едно и две интервюта с Божидар Димитров, винаги отзивчив и точен в своите анализи. Прекрасен събеседник, сладкодумник, стига да успееш да хванеш тънкия му хумор. Това, което мога да твърдя със сигурност - винаги верен на себе си и на своите убеждения. През годините, в каквито и превратни моменти да бяха ГЕРБ и Борисов, той стоеше зад вярата си в тази нова политика. Остана по мъжки лоялен, дори когато се оказа вън от властта, освободен неочаквано като министър в първия кабинет на ГЕРБ.
Съратниците му дължат поне едно „благодаря”. То ще спре злобните подмятания, че професорът не се е пенсионирал сам, а е бил насила пенсиониран. За да стане ясно, че не е употребен и забравен.
Самият Божидар Димитров не казва нищо и се извисява повече с мълчанието си. Добре е обаче тези, които злорадстват сега, да са наясно, че и тях това ги чака в общество като нашето. Един ден и те ще се пенсионират или „ще ги пенсионират“ - без почести, без добри думи за лоялността, за доверието и отдаденото време. Тъжно е за тях самите, защото ще изчезнат завинаги.
А проф. Божидар Димитров, дори позагърбен от своите, е дал толкова за българщината, че никога няма да бъде забравен от поколенията.
