ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
При отсъствието на незабавно поемане на отговорност за колата бомба, избухнала в сряда вечерта в час пик край колона военни камиони, подозренията вероятно ще паднат преди всичко върху бойците от Кюрдската работническа партия (ПКК), които от миналото лято участват в подновен, с нисък интензитет конфликт с турската армия и силите за сигурност.
Казано така, такова подозрение може и да не е вярно. Би било необичайно за ПКК, която се стреми към по-голяма автономия за предимно кюрдските етнически райони в югоизточна Турция, да организира операция "извън територията", като при този случай атакува сърцето на турската държава. Близо до мястото на взрива са офисът на премиера и парламентът, както и военен щаб. От друга страна ПКК редовно избира за мишени сили на сигурността или армията, а не цивилни мишени. Тя спокойно би могла да оцени като оправдана цел военен конвой от автобуси, превозващи военен персонал.
Ако бъде доказана отговорността на ПКК за атаката, това ще бъде интерпретирано като директор отговор на кампанията от военни действия, арести и обявяване на полицейски час в кюрдските райони, които последваха внезапния провал на примирието през юли миналата година.
Битката се засили през декември и доведе до ескалиране на сблъсъците, включително и около Диарбекир миналия месец, при който загинаха 20 кюрдски бойци и 3 турски войници. Над 600 членове на ПКК са загинали при последните сражения, сочат официални информации. Кюрдски политически лидери и правозащитни групи казват, че над 200 цивилни също са били убити, а хиляди – разселени. Ахмет Давутоглу – труският премиер, който отмени визитата си в Брюксел след атаката – каза миналия месец, че операциите за сигурност срещу ПКК не са приключили.
„Процесът в голямата си част е приключил. Но положението няма да е като при стари операции, прекратявани след прочистване на улиците. Ще е налице методично присъствие за сигурност. Целта е създаване на обществен ред..., при който никоя нелегална структура да не може да поеме контрола върху улиците.“ Но не беше договорено ново прекратяване на огъня с ПКК, мирните преговори с нейния затворен лидер Абдула Йоджалан са прекратени и изблиците на враждебност продължават спорадично.
Ако ПКК е поставила в сряда бомбения капан за военните, това ще послужи като напомняне за Давутоглу и останалите, че този конфликт от 40 г., който е отговорен за смъртта на 40 000 души, съвсем не е приключил. Обвинения срещу ПКК при объркване на нещата е естествена реакция на правителството. Когато атентатори самоубийци атакуваха мирен протест в Анкара през октомври, при което бяха убити над 100 души, турският президент Реджеп Тайип Ердоган твърде бързо обвини кюрдите. Неговата реакция се оказа политически мотивирана.
Оказа се, че терористи от Ислямска държава стоят зад октомврийското зверство. Сега отново екстремисти от ИД от Сирия или група симпатизанти от Турция ще попаднат под подозрение. Друга възможност е съюзниците на ПКК в Сирия – Кюрдският демократичен съюз (КДС) и неговото въоръжено крило - Отредите за защита на народа (ОЗН) може да са замесени в експлозията. Турската армия обстрелва позиции на ОЗН в северна Сирия през последните дни, след като се стигна до напредък на кюрдите в териториален аспект.
Напредването на ОНЗ е подкрепяно от руската въздушна мощ, част от по-широка борба за власт между Анкара и Москва за контрола в бъдеще като цяло – и по-точно върху нейните кюрдски райони. Ако ОНЗ са отговорни, това би изглеждало като голяма ескалация и провокация, което може да се окаже спусък често споменаваната като заплаха, , но все още не започнала, турска военна намеса по суша в северната част на Сирия.
Говорейки след атаките през октомври Давутоглу спомена още две организации освен ПКК и ИД като виновници – Революционната народо-освободителна армия-фронт (РНОА-Ф) и марксистко-ленинската Комунистическа партия (КП).Но като турски екстремистки националистически групировки, нито една от тях няма в историята си мащабни атаки. Който и да е причинил взривяването на колата, турската общественост може да се окаже последния научил фактите, благодарение на наложената от правителството забрана за медиите да съобщават в името на националната сигурност. Както и в миналото, тези ограничения ще насърчат конспиративните теории и твърдения на официалното прикриване, и може да направят по-трудно достигането до истината./ .................................. Коментарът на Симон Тисдал е публикуван във в. „Гардиън“.
