Убиецът на журналисти отмъщавал за срелбата в Чарлстън, бил гей компаньон и се гордеел с това
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Манифестът” или предсмъртното писмо на Вестър Фланаган, който в ефир застреля двама журналисти в американския щат Вирджиния, беше публикуван в медиите и така станаха ясни мотивите за двойното убийство, последвано от самоубийство. Документът беше изпратен по факс до американската телевизия Ей Би Си малко след нападението по време на сутрешния блок на телевизия WDBJ7.
Заглавието на документа, който е от 23 страници, е „Аз съм БрисУилямс”. Под този псевдоним Фланаган е работил като журналист в няколко телевизии, сред които и WDBJ7 – медията, от която са убитите репортери Алисън Паркър и Адам Уорд. В него Фланиган обяснява, че ужасяващото престъпление, което беше запечатано от камера и излъчено по целия свят, е провокирано от расова дискриминация.
Фланагън разказва, че с нападението е отмъстил за стрелбата в Чарлстън на 17 юни, при която 21-годишен бял американец застреля 9 чернокожи в църква. Това, по думите му, преляло чашата на търпението, след като дълги години той бил тормозен и дискриминиран. По адрес на стрелеца Дилън Руф той изсипва куп обиди и пише: „Искаш расова война? Ето ти я, бял боклук”. Освен това Йехова му проговорил и му казал да действа.
„Големият въпрос е „Защо”. Е, след като натрупах над 100 страници с оплаквания от болката в моя живот, се запитах „Защо не”. По дяволите, чудя се защо не съм го направил досега”, пише още той.
Надълго и нашироко Фланаган разказва за живота си, белязан с тормоз и обиди, започвайки от детството си в Северна Калифорния.
Той твърди, че като тийнейджър е работил там като модел, а след това като компаньон и с това се занимавал преди да започне в телевизията. „Но се гордея с това. Изкарвах хиляди”, заявява Фланаган. Той разкрива подробности от личния си живот на чернокож гей, често обект на подигравка дори от роднини, както и за своя романтична връзка.
Журналистът разказва множество случаи на грубо отношение и нападки, някои от които от преди десетилетия. Някои от случките включват периода му в телевизия WDBJ.
В сутрешния блок на телевизия WDBJ7 по време на пряко включване Вестър Фланаган, който работил в същата телевизия преди две години, стреля по трима души. Бившите му колеги репортерката Алис Паркър и Адам Уорд починаха, а интервюираната Вики Гарнър беше ранена. Нападението беше извършено в търговския център „Бриджуотър Плаза”, който се намира между градовете Роаноке и Смит Маунтин Лейк. Стрелецът беше открит ранен много далеч от там, в североизточна посока, а по-късно почина в болница.
В манифеста си Фланаган изразява възхищение към Сунг Ху Чо, който уби 32 души през 2007 година в Техническия университет на Вирджиния. За него журналистът казва: „Това е моят човек”.
„Да, звуча сякаш съм гневен. Такъв съм. И имам пълното право да бъда. Но когато напусна земята, единственото чувство, което искам да изпитам, е спокойствие. Стрелбата в църквата беше повратната точка. Но моят гняв беше изграждан постепенно. Бях човешко буре с барут дълго време... и само чаках да гръмна”, пише още двойният убиец.
По повод разстрела на двамата журналисти, президентът на САЩ Барак Обама заяви, че трагедията е разбила сърцето му. Той каза, че сърцето му се къса всеки път, когато чуе за подобни инциденти. „Това, което знаем, е, че броят на хората, загинали при подобни инциденти със стрелба в тази страна, отекват по-силно от смъртните случаи, причинени от тероризъм”, каза президентът.
