ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Климатичната криза ускорява глобалното нарастване на резистентността към антибиотици, което представлява сериозна заплаха за човешкото здраве, твърдят експерти, като данните показват увеличение на гените за резистентност към антибиотици при салмонелата, съобщава The Guardian.
Резистентността към антибиотици е една от най-бързо нарастващите заплахи за глобалното здраве. Тя може да засегне хора на всякаква възраст във всяка страна и според оценки вече отнема живота на над един милион души годишно.
Сега проучване, ръководено от изследователи от Великобритания, Франция, Австралия, Швейцария и Китай, разкрива как климатичните промени са свързани с нарастващата резистентност към антибиотици при салмонелата – една от най-разпространените бактериални болести в света.
Климатичните промени се свързват с 10% глобално увеличение на гените за резистентност към антибиотици при салмонелата между 1940 и 2023 г., според първото по рода си проучване, което е публикувано в списанието Lancet Planetary Health.
Основните фактори за антибиотичната резистентност все още са неправилната употреба
и прекомерното използване на антибиотици, които се прилагат за лечение на инфекции. Но изследването предполага, че проблемът се влошава от климатичните промени.
„Натрупаните доказателства сочат, че климатичните промени са ускоряваща сила зад глобалното разпространение на антимикробната резистентност“, пишат авторите на проучването. „Нашите констатации предоставят подкрепящи доказателства, че повишаващите се температури и променените модели на валежите нелинейно усилват изобилието и разпространението на гени за антимикробна резистентност в бактериални патогени като салмонелата.
„Тези констатации подкрепят идеята, че климатичните промени променят микробиологичната екологична стабилност и ускоряват еволюцията на резистентността сред човешките, животинските и екологичните резервоари.
„Спешното интегриране на политики за смекчаване на климатичните промени, особено тези, които са в съответствие с Парижкото споразумение – с подобрено управление на антимикробните средства и надзор по програмата „Едно здраве“ – е от съществено значение за ограничаване на бъдещото бреме на антимикробната резистентност.“
Антимикробната резистентност се дължи главно на прекомерната употреба и неправилното използване на антибиотици, което позволява на резистентните бактерии да оцелеят и да се разпространят. Въпреки това, повишаването на температурите и променящите се модели на валежите могат да повлияят на начина, по който бактериите оцеляват, мутират и се разпространяват, като потенциално увеличават обмена на гени за антибиотична резистентност, казват изследователите.
Предишни проучвания са свързвали по-високите температури с по-високи нива на резистентни бактерии, но досега глобалните количествени проучвания по тази връзка са били ограничени.
Новото проучване анализира геномите на повече от 480 000 проби от салмонела от 139 държави, събрани между 1940 и 2023 г. Нивата на гени за антибиотична резистентност бяха сравнени с промените в средната температура и валежите във времето.
Използвайки модел за изследване на връзката, изследователите установиха, че антибиотичната резистентност не само нараства стабилно с повишаването на температурите, но и че броят на гените за резистентност се променя във времето по по-сложен начин, зависещ както от температурата, така и от валежите.
Това предполага, че промените в околната среда могат да ускорят адаптирането на бактериите към антибиотиците, според изследователите.
Проучването установи, че в 82% от изследваните страни е налице увеличение на гените за антибиотична резистентност при салмонелата. Най-силно изразеното увеличение, свързано с климата, е установено в Близкия изток и Северна Африка, следвани от Южна Азия и Африка на юг от Сахара.
Проучването показа връзка между климатичните промени и гените за резистентност към антибиотици при салмонелата, но не доказа, че климатичните промени са пряката причина за това увеличение. Въпреки това авторите заявиха, че техните констатации подчертават необходимостта да се вземат предвид климатичните промени при глобалните усилия за справяне с резистентността към антибиотици.
