ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Миналия път стана дума за гьозбояджилъка и по-специално - за крайната форма, която той прие в лицето (дано не преувеличавам) на Слави Бинев.
Междувременно демократът, антикомунист и агентоборец Евгений Михайлов засенчи моралния подвиг на Слави, като се наместани в листата на агент Павел. Пък в листата на „Нова република“ се приютил Божин Божинов, тежък русофил, съветофил по-точно, който още си държи портрет на Сталин и бюст на Ленин в кабинета. И още много такива трансформъри видяхме. Те вече не са само изключения.
Това е реалността и трябва да я приемем. Остава ни единствено да потърсим положителните й страни. Положителното се състои в това, че явно у нас започва да се създава сериозна прослойка от професионални политици. Хора, които са разкъсали идейните и идеологическите вериги и могат да защитават всяка кауза. Един виден политолог казваше, че срещу прилично възнаграждение може да се изкаже по всеки въпрос. Защото е професионалист. Нали това е професионализмът? Професионалният политик трябва да може да защити всяка една политическа кауза.
Появата на професионални политици внася съществени корекции и в коалиционната култура и традиция. Професионалните политици могат да влизат в неприлични коалиции, да се съюзяват с всеки изгоден за момента политически субект, без да проявяват идеологически и морални капризи. Отстрани всичко това може да изглежда безпринципно, но всъщност то е израз на зрял професионализъм. Професионалният политик има само един критерий – политическата ефективност. Дори и когато тази ефективност се пада от опаката страна на морала.
Освен това с времето идейните различия между партиите намаляха до почти пълно изчезване. През последната година протекоха реактивни процеси на идейна дифузия и осмоза и вече е трудно да се каже къде свършва лявото и къде почва дясното, та камо ли да се различат идейните синори между партиите. Преди години се шегувах, че Маркс учеше, че в процеса на своето осъзнаване класите се организират в партии, а у нас стана обратно – партиите се осъзнаха и се организираха в класа. Класата на имащите. Беше шега, но взе че стана истина. Основният интерес на тази класа е да запази властта си. В името на този интерес не е толкова важно коя политическа прослойка от нея ще е на власт. Стига да не се пипа статуквото.
В това отношение не правят изключение и т.нар. несистемни партии. Те също са част от статуквото и работят за неговото запазване. Та нали са рожба на системните партии? Ако трябва да има несистемни партии, най-добре да ги създадем ние. Ярък пример е признанието на Румен Овчаров за ролята на БСП в създаването на РЗС на Яне Янев. Едни създадоха, други опитомиха…
В момента резултатите на БСП и ГЕРБ са на кантар. Ситуация, която навсякъде по света би изострила предизборната борба да краен предел. А Нинова и Борисов се подбъзикват, даже бих казал, че леко флиртуват.
Прав е Радан Кънев, за това поне е прав, че с признанието на Борисов, че в продължение на година е блокирал решението на НАТО за засилване на отбранителните способности в района на Черно море, БСП и ГЕРБ изчистват последните си идейни различия и „гладят чаршафите за общото си коалиционно легло“.
Борисов им подава дискретни пасове и те му връщат внимателно топката: "Козируваха в Брюксел преди няколко дни, а после казват, че аз съм бил послушко… Всички си спомняте времето, когато отстояхме позицията да няма флотилия в Черно море… Моята мечта беше да има платноходки, лодки, тръба за газ".
Което Нинова отрази повече от нехайно. Ястребът се правел на врабче, но не му се получавало. Пък той й отвърна, че е джентълмен и затова няма да каже, че тя пък е голяма бяла птица, но не лебед… Такива майтапчийски къси пасчета си подават.
Какво стана с шумно рекламираната ревизия, която служебният кабинет на Герджиков обеща да направи на управлението на Борисов? Повече от нищо. Герджиков ни пробута едни шест странички, на които се споменава, доста неопределено, че тук-там из министерствата имало някои дребни нередности и единствено 9 поръчки на военното министерство са били предадени за разследване на прокуратурата. Най-скандалните обществени поръчки и договори бяха скрити зад обяснението, че с тях се занимавали прокуратурата и агенция "Държавна финансова инспекция". А дано се занимават!
От 2009 г. до днес Борисов ни обяснява и се оправдава със зулумите на крадливата тройна коалиция. И какво? Масларова ли е в затвора, Батко и Братко ли са осъдени… Червен кмет ли има зад решетките или някой от обръчодържателите на Доган…
БСП нямат повод да гонят карез на Борисов. Нито една от тъмните тайни на тройната коалиция не беше извадена. И той няма основания да им се сърди. Освен може би за дядо си, убит от комунистите. Но това са стари работи, пък и той не е бил дядо, а прадядо… Изобщо, карат я така, сякаш всеки ден е Сирни заговезни…
Преди президентските избори червените искаха замяна на плоския данък с прогресивен. Но бързо се отказаха и го замениха с някакъв измислен данък богатство, който може да засегне в най-добрия случай около 7 хил. души. И така, двете партии сближиха и икономическите си позиции.
Ако БСП и ГЕРБ водеха реална предизборна битка, а не фиктивна, сега общественото пространство щеше да ври и кипи, всеки ден щяха да се вадят корупционни сделки, да се развяват неизрядни договори и нагласени обществени поръчки. Вместо това виждаме една „толерантна“, почти приятелска кампания.
Противниците се щадят взаимно така, сякаш са убедени, че ще си потрябват. И те наистина ще си потрябват. На БСП ще й е много трудно да направи управленска коалиция, ако спечели изборите с малко, както се очертава. Но и на ГЕРБ няма да му е много лесно. Особено ако досегашните му партньори от РБ останат под бариерата. Единствената пречка пред коалицията БСП-ГЕРБ сме ние, избирателите. Те са готови да я направят, но ние не сме втасали още да я приемем. Нас трябва да убедят, че няма нищо неморално в това лявото и дясното да се прегърнат. За наше добро, естествено. Защото професионалните политици най-добре знаят кое е добро за нас. Те след себе си най-много за нас се грижат…
Всъщност вече е правен опит за такава коалиция. Наскоро Михаил Миков призна: „Независимо от това, че вотът на избирателите на 5 октомври 2014 г. отреди мястото на БСП в опозиция, ние можехме да влезем в управлението. Предложението за общо коалиционно правителство дойде от Бойко Борисов, който предложи министерски постове за БСП, а на мен – да бъда председател на 43-тото НС. Желание за коалиция с ГЕРБ имаше и сред част от колегите в БСП… Отказах, постъпих морално и почтено“.
Моментът не беше много подходящ. БСП току-що се беше сринала от власт и нямаше как да бъде равноправен партньор. Пък и Миков не успя май да се издигне до професионален политик. Но Нинова не губи време. Някога тя е започнала в покрайнините на СДС, а днес е лидер на лявата партия. Какъв по-добър атестат за професионализъм?! И Борисов не пада по-долу. Той и по манталитет, и по разбирания е завършен комунист, но това не му пречи да представлява дясното у нас. А когато се срещнат двама професионалисти, няма как да не се разберат.
Преди две години тук разказах една притча от турския фолклор, която моят професор много обичаше. Много поучителна и затова ще си позволя пак да ви я напомня. След преврата през 1907 г. младотурците отишли при султана и поискали да им даде цялата власт. Той се съгласил, но поставил условие да дойдат на вечеря в двореца, за да прецени дали са готови да управляват. Отишли те, софрите - отрупани с ястия, но като понечили да куснат, видели, че лъжиците и вилиците са дълги по метър и двайсе’. Както и да се мъчили, не могли залък да хапнат. Погледал ги султанът, усмихнал се и плеснал с ръце да влязат старите везири. Седнали старите около софрата и почнали да се хранят. Гребне един с лъжицата и внимателно поднесе към устата на тоя срещу него. После онзи гребне и му върне жеста…
“Така се управлява държава” – заключил накрая султанът.
Е, има и други начини за управление, но на мястото, на което сме, с наследството, което имаме, с хората, с които разполагаме, този явно е най-подходящ.
Още интересни истории, коментари и интервюта вижте на Retro.bg!
