Легендарният защитник брал ядове с треньора Ариго Саки и собственика Берлускони
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият защитник на италианския „Милан” Франко Барези влиза в графата „клубна легенда” с пълна тежест, макар кариерата му да не е приключила толкова отдавна. Освен, че е „най-най” за „росонерите”, бранителят трябва да мине и през доста перипетии в любимия си отбор.
Барези е мозъкът на изключителната защита на „Милан”. Той е сърцето и лидерът на отбора. Любимец на най-верните фенове Южната трибуна. Роденият в Травалято футболист от малък симпатизира на „росонерите”. През 1974 г. Франкино се озовава в „Интер”, където тече селекция на момчета от цяла Италия. Заедно с него е и брат му Джузепе, който е харесан и е взет в младежкия тим на „нерадзурите”. На Франко Барези обаче е казано, че е твърде хилав и трябва да се яви пак след 12 месеца. Тук се намесва бъдещият дългогодишен асистент на Фабио Капело, Итало Галбиети. Той урежда проби на 14-годишния Франко в другия милански колос „Милан”. „От дете съм фен на „Милан”. Моят идол бе Джани Ривера”, споделя самият Барези.
След Скудетото през 1979 г. за „червено-черните” идват много трудни времена. В началото на 80-те години на два пъти миланският клуб се озовава в Серия „Б”, като Барези получава изгодни оферти, които обаче отхвърля и остава верен на своя любим отбор. В онези времена Италианския Бекенбауер е покосен от коварен вирус, който дори го приковава към инвалидна количка. На Ботуша плъзват слухове, че либерото на „Милан” е болен от рак, но в края на краищата играчът се връща на терена.
Всичко в кариерата на Франкино, а и в историята на „Милан”, се променя на 20 февруари 1986 г. С идването на Силвио Берлускони на власт в клуба стартира най-успешният период за „росонерите”. През сезон 1986/87 г. отборът на Берлускони губи на два пъти от „Парма” в турнира за Купата на Италия. Това кара бизнесменът да насочи вниманието си към 40-годишния треньор на „дуковете” Ариго Саки.
Под негово ръководство Франко Барези и колегите му в отбрана започват да играят в линия, т.е. либерото е отхвърлено, а наред с това е загърбено персоналното покритие за сметка на зоновата защита. Това е революционно за онова време, макар тук-там в Италия вече да има наченки на преминаване към зона. Залага се и на изкуствени засади. Фундаментът на отбраната на „Милан” на Ариго Саки е именно Барези, който дирижира подреждането на съотборниците си.
1987 година е сложна за Барези, както и за съотборниците му. Наставникът Саки вбесява защитника, като му тика в лицето за пример либерото на Парма Джанлука Синьорини, който е сочен за пример. Наред с това капитанът оглавява бунт срещу политиката на Силвио Берлускони в сектора с работната заплата и премиите. В крайна сметка Барези остава в „Милан”, а успехите следват един след друг.
