САМО В ПИК! Чичото на премазаното с АТВ дете в Слънчев бряг с ПОКЪРТИТЕЛНА ИЗПОВЕД: Това е врязване в тълпа - сега ние сме виновни, че сме били на тротоара!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Датата 14 август 2025 г. ще остане черна завинаги в историята на две обикновени български семейства. Тогава 18-годишен младеж премаза петима души в Слънчев бряг.
В критично състояние остават най-тежко пострадалите майка и син, на 35 и 4 години от Пловдив. Майката Христина е в мозъчна смърт, докато синът й Мартин, продължава да се бори отчаяно за живота си в болница в Бургас.
Веднага след инцидента стана ясно, че родителите на Никола Бургазлиев, който е зад волана на АТВ-то под наем в онзи ден, са полицаи и се правят опити всичко по случая да бъде потулено. На първа инстанция 18-годишният Никола беше пуснат под домашен арест, но на втората не му се размина и влезе в ареста.
Юлиян Здравков, бащата на двете момиченца, блъснати от Никола и сега възстановяващи се от травмите в домашни условия, разказа пред Соня Колтуклиева и ПИК за черния ден и всичко, което се случва след това с делото и лечението на Христина и Мартин:
- Здравейте г-н Здравков! Вие сте брат на бащата на мъничкия Марти, който беше пометен от АТВ-то на Никола Бургазлиев в Слънчев бряг. Как е детенцето и как е неговата майка Христина?
- За майката всички знаят вече. Намира се в клинична смърт. Детенцето е в тежко състояние. Засега това е информацията, която имаме от болницата. Диша самостоятелно, но дотам. Неадекватен, не комуникира, не е събуден. И тези спекулации, които текат и местни медии, които разказват, че състоянието е добро, просто да спрат!
- Те са още в бургаската болница, нали?
- Да, още са в бургаската болница. Искам да благодаря на целия екип, на цялата болница, която се грижи за моите близки и моите деца, които и те бяха там с по-леки травми.
- Вашите деца изписаха ли ги от болницата?
- Да, изписаха ги. Вкъщи са. Започваме да ходим по психолози.
- Те ще имат нужда заради тази травма дълго време да ходят по психолози... Съчувствам ви много и ви моля да разкажете за семейството ви - откъде сте, какво работите, Христина с какво се занимаваше в нормалния живот?
- Те са от Пловдив. По принцип сме от едно село до Пловдив. Преместиха се там да живеят преди доста години. Тя е банков служител. Брат ми е служител във фирма. Имат две момченца - едното на 4 години, и голямото, което е на 9 години. Голямото също е било на мястото и е видяло всичко. Просто той е видял малко по-рано количката и е избягал с писъци и крясъци.
- Кой се грижи сега за него?
- В момента всички сме вкъщи. Аз живея от 20 г. в Слънчев бряг. Имам малко магазинче тук, с това се занимавам. Аз имам три деца. Моите две пострадали деца са момиченца - едното е на 6 г., а другото е на 12 г.. Малкото, за негов късмет, не е било с тях. Те бяха дошли тук на почивка за 5 дни. Това беше четвъртият ден, на другия ден си тръгваха...
- Според вас какво се е случило и какво стана ясно по време на двете съдебни заседания - когато освободиха Никола Бургазлиев и когато го задържаха вторият път. Той сигурно, с адвокатите си, се опитва да прехвърли вината на количката, на това, че е имало проблеми с колата...
- Това бяха два различни процеса. За мен, чисто морално, чисто човешки, няма как бащата и майката да работят в системата и делото да се гледа в същия град. Това, за мен, е противозаконно.
- В системата имате предвид, че бащата е полицай...
- И двамата са полицаи. Той има и биологична майка и втора майка. Другата му майка работи нещо в съда. Това за мен не е нормално!
- Да, трябваше другаде да бъде прехвърлено делото, така се прави обикновено...
- Първото дело беше насрочено за един час с едни прокурори, после се промениха часове, заседатели, и това навежда при нас едно голямо съмнение в много неща. То е ясно, от това по-ясно... те влияят.
- Беше ли справедливо второто заседание на съда, с друг съдебен състав?
- Определено! Това трябваше да се случи от самото начало, за да ги нямаше тези ексцесии и тези всички хора, да им отнемат от времето. На тези хора, които се събраха, искам да им благодаря най-сърдечно. Това са хора, които се поставиха на наше място. Всеки един би могъл на бъде на нашето място, всеки един. Тази мъка и това страдание, това нещо не може да се опише с думи.
- Аз гледах едно видео с младежи, които защитават Никола. Гласът на бащата на Марти беше събрал всичката мъка на света.
- Да, има и такива... За съжаление тук проблемът не е само в младежите и в децата. Тук проблемът идва във възпитанието и в начина, по който се отглеждат тези деца. Според мен, мисленето на такива деца, на които родителите им са в системата, родителите им са в някакъв по-голям чин и пост, те си мислят, че те са ненаказуеми и безсмъртни. За съжаление това е мисленето на тези младежи.
- В съдебната зала какво се изясни? Откъде е взето това АТВ? Колегата Стефан Ташев написа, че от 2012 г. е забранено да се карат АТВ-та в Слънчев бряг...
- Аз тази кола не мога да я нарека АТВ. Знаем какво значи АТВ, знаем какво значи електрически автомобил. Това си е електрически автомобил! С това означение АТВ те заобикалят по някакъв начин закона, за да могат да ги карат по пътищата.
- Електрическа кола чия? Как се е озовал там Никола?
- Тази електрическа кола, това, което те наричат АТВ, те се дават под наем. Той го взима под наем. Тръгва от стоянката, тръгва в насрещното, както се вижда на клипа, вижда буса, плаши се, прави рязка маневра надясно, набива газта докрай и газта не е пусната до самото забиване в стената, която е на 25-30 м. от буса.
- Не е от спирачната система на колата...
- То се вижда, то се чуват двигателите, каква спирачна система!? То се чува как двигателите набират. Един електрически автомобил има ускорение, което няма нищо общо с нормална кола, която е на бензин или на дизел. Колата, тази електрическа кола, е отскочила от тротоара според очевидци, на метър и половина височина. Това е врязване в тълпа! Той е пресен шофьор на два-три месеца. Правилникът трябва да го знае наизуст. Не може да се оправдаваш, че стоянката стои отстрана на насрещното движение. А ти, защо тръгваш в насрещното? Не трябва ли да завиеш надясно и да обърнеш където е възможно?
- Пълнолетен ли е Никола?
- Пълнолетен е, да. Има свидетелство за управление.
Искам да благодаря на институциите, които се включиха от София и поеха разследването - нищо, че е с голямо закъснение. Ние затова се вдигнахме, защото това става нетърпимо! Хората в държавата са абдикирали. Те спят, те не виждат какво се случва навънка.
Ние контактуваме всеки ден с докторите в тази болница. Те казват, че в целия си процес на работа през всички години, такова нещо, като това лято, не се е случвало! Бройката на тези случаи расте с всеки изминал ден с бясна скорост.
- Бройката на какви, на кои случаи?
- На пострадали хора, на смачкани, на прегазени хора... Не в Слънчев бряг, това е цялата картинка, в цялата страна е такава!
Как може в комплекс да има такива забавления? Ограничението на скоростта в целия комплекс е 30 км/ч. Това е на оживена улица, на центъра на Слънчев бряг се случва всичко.
- Много народ ли е имало там, блъсканица ли е имало?
- Това е в 14 часа на обяд. Не е имало блъсканица. Те се връщат от плажа и момчето, което твърди, че е излязло да се забавлява, се врязва в тях.
- А родителите на Никола не направиха ли опит да се свържат с вас, да ви пишат, да изразят съжаление?
- Абсолютно никакъв! Те се надяваха, защото тази тълпа, която е пометена от сина им не е местна, всичко да мине и да замине. Те се надяваха на това нещо, това е мое виждане.
- Е, не стана така! Има и хора, която не понасят тази агресия и искат да има справедливост, не им се е получило да мине това.
- Ние сме избрали да остане в държавата си, да работим тук, да създаваме семейства тук. И когато се случи един такъв нелеп случай, тогава се опитваме да се съберем, да се обидиним. Само тогава! И това всички се надяват да е в няколко дни, убеден съм в това нещо. Вско нещо в началото е така. Затова се нуждаем от подкрепата на хората. Ако искаме нещо да променим в нашата държавата, ако искаме нещо да се промени в системата и в законодателството, това е начинът. Ако има друг начин, да се свържат с мен и да ми го кажат...
Другото нещо е самосъзнанието на родителите. Всичко е до възпитанието на родителите. Не може да се обърнат хора от общността и да кажат "Ами то и на теб може да ти се случи да се качиш на тротоара“. Сега ние сме виновни, че сме на тротоара! Къде трябва да бъдем? В парка не може, в заведение не може - и там се мачкат, в автобуса не може, вижте случая в София. Сега и на тротоара не може... Къде трябва да бъдем?
