ФУТБОЛНА МЪЛНИЯ В ПИК: Какво се случва с ЦСКА, какъв огромен проблем решава Ганчев и може ли да се разцепи рязко "червената" общност - Жоро Атанасов с невероятни разкрития
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Известният български спортен журналист и публицист Георги Атанасов направи горещ коментар пред ПИК относно теми касаещи ЦСКА. Ето какво споделя Жоро за "червените" ексклузивно пред медията ни.
- Г-н Атанасов, вие сте автор на книги за ЦСКА, няма да е пресилено ако използвам израза - "армейски" идеолог. През последните дни дискутирах в частни разговори с редица "червени" фенове, сред които привърженици, които гледат мачове на клуба от далечната 1954-а, въпроси свързани с ЦСКА. И ще се радвам вие да споделите мнението си пред широка аудитория по любопитни теми свързани с гранда.
Ако следващият треньор на "армейците" не е клубна легенда, може ли да се каже, че въпросният наставник би разполагал с най-малкия начален кредит на доверие от публиката на ЦСКА въобще в историята?
- В никакъв случай. Смятам, че "червената" публика е достатъчно интелигентна, а и тежките, драматични изпитания, които й се случиха през последния четвърт век са повод за едно помъдряване и раздяла с максимализма, който бе характерен за "армейската" общност в продължение на много години, преди 31-кратните шампиони да се окажат изкупителна жертва на прехода. Не е необходимо надълго и нашироко да аргументирам тази си мисъл. Не е трудно за аудиторията да се досети какво имам предвид - от извращенията на всевъзможни мутри срещу футболисти на ЦСКА, през съдийския произвол, през отменения автогол на Легендата, през отнетия шампионски лиценз с 16 точки разлика, та да стигнем до фалита на предишното акционерно дружество, чиито задължения изглеждат като детска играчка на фона на десетките милиони пасив на "Герена" обявени не толкова отдавна от новият изпълнителен директор Павел Колев. Но така или иначе животът продължава и няма защо да се връщаме непрекъснато към миналото. Идеята ми е, че "червената" общност в своето мнозинство, според мен, би трябвало да е помъдряла, да е претръпнала от толкова много изпитания, да се е освободила от излишни илюзии, да е притъпила своя исторически максимализъм и да се е въоръжила с реализъм, без който не може.
Тази прелюдия води към отговора на въпроса за това как би бил посрещнат един треньор, който не е клубна легенда. Веднага, колега Илиев, казвам, че всеки наставник, който донесе титла на ЦСКА и европейски пробив ще бъде признат за нова клубна легенда без значение от неговата биография. Достатъчно е да си спомним, че външни хора за "Българска армия" до влизането им на митичния стадион като Георги Василев и Миодраг Йешич бяха приети, признати и изпратени с благодарност от "червената" общност независимо, че бяха формално погледнато външни хора за клуба. От друга страна не една и две от т.нар. легенди се провалиха и донесоха значителни неприятности на тези, които са ги аплодирали в продължение на години. Смятам, че "армейските" привърженици ще дадат вот на доверие на всеки, в чиято работа видят белези на амбиция, професионализъм и уважение към историческата институция ЦСКА.
- От ЦСКА изглежда имат нужните сили, а и предпоставки мащабно модернизиране на стадион "Българска армия" в крайна сметка да се случи. Като, че ли не се наблюдава и никакво напрежение около вече позабравените трилъри с "червената" емблема. Направени са и се работи по нови подобрения на базата в Панчарево. Обаче личното ми мнение е, че сега чисто във футболен аспект ЦСКА изостава отчетливо в спортно-технически план от Лудогорец. Има ли някакъв резон в подобно твърдение, че проблемът на "Армията" е игрови?
- Напълно съм съгласен с вас, колега Илиев. И с прелюдията, и с финалната част на тезата. А именно, започвам с това, че положителните неща около ЦСКА се случват с една последователност - и връщането на емблемата и активите в собствения им дом. И подобренията на базата в Панчарево. И процесът около реновирането на "Армията". Всичките тези прекрасни неща, за които "червените" привърженици можеха само да мечтаят през изминалите години, стават факт едно след друго. Благодарение на Гриша Ганчев и неговите партньори в управлението на клуба. Защото е ясно, че без силната воля, без мотивацията и без свръхусилията на силния човек на "Българска армия" едва ли биха могли да се постигнат тези оптимистични промени. Достатъчно е да си спомним какви усилия положи и какъв неистов дискомфорт от всякакъв характер преживя г-н Ганчев докато съхрани клуба, който бе пред унищожение след фалита на предишното АД. За да върне ЦСКА в елита със спечелена купа от В група, да възстанови клуба като работеща структура, да осигури на "червените" фенове един приличен отбор, който през последните 3 години финишира със значителна преднина пред вечния съперник от "Герена". Да припомним и истерията около търговете за емблемата, всичките проблеми около спортно-техническата база, отношенията с държавата, концесиите, проектите за бъдещето и т.н.
Наистина е извървян един огромен път благодарение на г-н Ганчев, неговият партньор в управлението г-н Инджов и хората, с които работят. Това не може да се отрече, напротив, това е най-хубавото, което се е случвало на ЦСКА през последния четвърт век.
Но веднага преминавам към втората част от вашата риторична теза - въпрос. А именно за спортно-техническата криза от началото на този сезон. Да, факт е, че тимът се намира, преживява и още не е преодолял сериозна спортно-техническа криза, която се очерта още от първия кръг на първенството, когато бе допуснат абсурдния хикс на Борисовата градина срещу Етър ако не ме лъже паметта. След това дойде загубата като домакин от Черно море и т.н. В крайна сметка, според мен, от юли месец досега това са 100-ина дни, достатъчно време за преценка и на правителства, и на политици, и на спортисти. Един символичен Рубикон за оценка на обществените фигури, за тези 100 дни ЦСКА направи не повече от 2-3 добри мача, даже бих казал полувремена. Второто полувреме на "Армията" срещу Титоград, мача срещу Осиек в Хърватска и по едно полувреме срещу Лудогорец и Левски. Това според мен е активът от 100-ина дни насам за 31-кратните шампиони на терена. Докато пасивът се измерва със споменатото равенство с Етър, хикса с Дунав, загубата от "моряците" насред "Българска армия", мъките срещу всеки съперник от елита и така до последната загуба под Аязмото. Така, че каквито и критични думи да се кажат за спортно-техническото състояние на "червените" от началото на сезона, те ще бъдат основателни.
- Една много любопитна, но и тежка тема свързана с "армейската" общност като цяло. Какво ще се случи ако сегашният втородивизионен ЦСКА 1948 (дори и с променено име) в следващите сезони се радва на много мощни спонсори и изпревари като резултати и стил на игра ЦСКА от "Армията"? Не съществува ли вероятност да има някакво разцепление в бъдеще сред "червените" фенове?
- Никога не може да се случи подобно нещо, колега Илиев. Тъй като ако ще Шампионската лига да спечелят еничарите от споменатия клуб, те ще си останат продажници и предатели на "армейската" футболна идея. Но най-напред трябва да върнат емблемата, която неправомерно са си присвоили. И кой ще тръгне от "червената" общност след тях освен 100-ината им клакьори, които може би са и по-малко. При положение, че е ясно, че този втори Синод е финансиран и подържан медийно от най-големите душмани на ЦСКА, които очакваха с нетърпение кончината на 31-кратните шампиони. Е, за тяхно неудоволствие, намери се Гриша Ганчев и успя да съхрани отбора, публиката, традицията, историята и институцията ЦСКА.
Така, че още веднъж казвам, каквито и спонсори да имат, колкото и да им помагат с всевъзможни медийни и задкулисни хватки, според мен, няма как тези самозванци да просъществуват. Колега Тервел, не ви ли се струва, че става дума за един нонсенс, който потвърждава моите думи за изкуствения инкубатор, в който са поставени еничарите? Разтворете някои от основните медии и ще видите, че за това ГМО се пише повече отколкото за Манчестър Юнайтед. Кого го интересува извън тези 50, 100, нека да са 200 човека, които са около тази измислена формация? Отговорете си на въпроса с каква цел враговете на ЦСКА помпат това у******* творение? Отговорът е много прост, за да се задават такива въпроси каквито вие ми поставяте и да се дразни "червената" общност. Тя не може да бъде разединена. Защото ако имаше разединение, то трябваше да се е случило в изминалите 4 години - 4 пъти и половина. А виждаме, че "армейската" общност в своята абсолютна цялост, без статистическата еничарска грешка, си е със своя любим отбор и в болка, и в радост.
- Друга тема, която изглежда много важна за "червените" фенове. Ако в тима са първостепенни по-дългосрочни цели - стадион, база, школа, не е ли по-добре млади таланти като Антов, като Митков да получават повече игрови минути?
- Напълно съм съгласен и смятам, че следващият наставник би трябвало да продължи с налагането на играчи като Турицов, който се появи през последните месеци и завоюва абсолютно място в отбора, макар че не бе навършил още 20 години. Така, че независимо от обвиненията към Люпко Петрович, че не залага на млади футболисти, не може да се отрече, че се появи Иван Турицов. В период, в който носителят на КЕШ от 91-а година бе в ролята или на консултант, или на старши треньор, но така или иначе беше свързан със спортно-техническата работа на "Армията". Валентин Антов, според мен, трябва да намери по-активно присъствие на терена, така както и безспорният талант Митко Митков, който с уникалния си гол срещу Етър ако не ме лъже паметта и в още 2-3 случая доказа на какво е способен. Да си спомним само какви попадения отбеляза в юношеския национален отбор това момче.
И по този начин ЦСКА не само ще наложи едни много добри спортно-технически, трансферни опции за бъдещето, но ще укрепи българското ядро на тима, което е изключително важно. И никак не е случайно, че в тази тъжна за "червените" като цяло есен до този момент на терена, най-добре се представят българските играчи Кристиян Малинов и Петър Занев неслучайно повикани и в националния тим.
- Като продължение на въпроса, в момента Славия Прага играе в групите на Шампионска лига като сред титулярите на отбора има 8-9 местни момчета. Клубът се опитва да се надиграва и се представя много достойно срещу грандове като Интер и Борусия Дортмунд, предстоят им мачове с Барселона. Приложим ли е такъв модел в крайна сметка в ЦСКА или изглежда като една химера?
- Приложим е, разбира се. Връщам лентата малко по-назад в началото на новия век, ако не се лъжа 2001-а година, когато ЦСКА елиминира изключителния тим на Шахтьор Донецк с доминиращо присъствие от 7-8 българи, ако не и повече. Още по-близо до наши дни, а именно точно преди десетилетие "армейците" отстраниха мултимилионната селекция на Динамо Москва, след победа насред руската столица, с почти изцяло български състав. Така, че е напълно възможно да се постигне това, което прави Славия Прага, или което осъществяват с продължение на години Цървена звезда и Партизан Белград.
Но за тази цел ЦСКА трябваше и трябва да реши фундаментални структурни, организационни проблеми. Като клубното устройство, функционирането на базата, школата, Панчарево, "Армията". Да затвори страницата с тази абсурдна на пръв поглед одисея с емблемата и активите на ЦСКА, тъй като те винаги ще си бъдат на "Българска армия" и защото гарант за тях е "червената" общност, която ги носи в главите и сърцата си. Без значение от всякакви юридически, търговски и тем подобни процедури. Но така или иначе нахвърлях отново няколко фундаментални проблема, които ЦСКА решава в движение откакто Гриша Ганчев се зае с реанимацията и възраждането на клуба. Няма да е лесно, процесът е мъчителен, разбирам "армейската" общност и аз се измъчвам от същите хамлетовски въпроси. Но ще трябва търпение докато се преодолее това страшно наследство от предишните собственици, които докараха клуба до В група. Така, че за мен "червената" общност има нужда от зрялост, търпение и конструктивно мислене.
И тук е моментът да призова привържениците на 31-кратните шампиони да се мобилизират и да се върнат масово на "Армията". Така както го направиха за мачовете от евротурнирите това лято. Защото именно те са гаранция за оцеляването и бъдещето на ЦСКА. Ако тази общност не беше излъчила 35 000 червени сърца през май 2016-а година на финала за Купата на Националния стадион, едва ли клубът щеше да оцелее. Тъй като тогава силните на деня в държавата и в БФС оцениха огромния обществен капацитет и протестен потенциал на привържениците на ЦСКА. И проявиха разбиране за завръщането на 31-кратните шампиони в елита. Освен това да си кажем нещата съвсем откровено без ЦСКА, същото важи и за другия исторически колос Левски, просто българският футбол престава да съществува.
- Може ли да се заключи, че въпреки всичките спортно-технически неудачи на "червения" тим от началото на сезона и десетките перипетии през, които премина ЦСКА през последните години, "армейците" вървят в една посока, която може да изкара клубът в бъдеще на тези висоти, на които иска "червената" общност?
- При всички случаи тези акценти, които откроих около устройство на клуба, базата, формалното връщане на активите, развиването на школата, европейският подход към организацията и т.н. Всичко това рано или късно ще даде положителен резултат. Не мога да се ангажирам със срокове, едва ли някой би го направил. Но от гледна точка на тези организационно-административни, инфраструктурни опции мисля, че ЦСКА ще има добро бъдеще. Разбира се всичко това не би имало смисъл ако "червеният" отбор не се върне на своето историческо място на върха на българския футбол и в ролята си на един много достоен европейски фактор. Така, че вече втората точка е свързана и с вашия въпрос за спортно-техническото състояние на 31-кратните шампиони. Сигурен съм в добрата съдба на ЦСКА като клуб, но не знам кога отборът ще се върне на своето място като игра, класа, класиране, европейско представяне. Уви, не винаги един спортен тим се припокрива с организационната дейност на своята клубна рамка.
*Интервюто е осъществено преди срещата ЦСКА - Витоша.
