ФУТБОЛНА МЪЛНИЯ В ПИК: Защо се разминаха пътищата на треньора Любо Пенев и ЦСКА? Какъв исторически ход стори Гриша Ганчев - острото перо Жоро Атанасов с парещ коментар
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Непосредствено след победата на ЦСКА във Варна над Черно море (3:1), спортният журналист и публицист Георги Атанасов каза остри думи за "зелените" и "сините", които са основни конкуренти на "армейците" в момента в шампионата. Ето и как продължава коментарът, който прави един от най-видните дейци свързани с "червената" футболна общност, ексклузивно пред ПИК.
- Г-н Атанасов, голяма част от публиката на ЦСКА не е доволна от факта, че Любослав Пенев вече не оглавява тима като наставник. В създалата се ситуация обаче и предстоящ сблъсък между столичани и Лудогорец, който може да се окаже решаващ в борбата за първото място в първенството. Очаквате ли най-червения стадион "Българска армия" от години насам срещу "орлите" идния кръг?
- Разбира се, че очаквам. "Червената" публика е доказала, че е уникален социален фактор за ЦСКА. Така, че за пореден път "армейската" общност ще бъде зад своя любим отбор, както винаги се е случвало досега.
Що се отнася до отношението спрямо Любо Пенев то е наистина сложно. Така както е сложно отношението на "синята" общност спрямо Наско Сираков да речем и Станимир Стоилов. Това са много интересни социално-психологически нагласи, натрупвания, реакции, които не могат да се обяснят с една или две думи, а с много изречения.
Аз не веднъж съм споделял и пред ПИК и на други места, това че за мен Любослав Пенев е един генетичен фактор за ЦСКА. Винаги добре дошъл на "Армията" както беше и в сегашния момент, но в същото време в спорта и във футбола виждаме, че има съвсем ясни и категорични, нека да са жестоки правила. Т.е няма ли резултати, наставникът си отива. Когато няма резултати дори и Моуриньо не може да бъде сигурен за своя пост.
А в ЦСКА се случи треньорска рокада в края на шампионата и започна Ел Маестро, продължи Любо Пенев и сега Добри Митов с помощта на Люпко Петрович и Димитър Пенев. В същото време на "Герена" виждаме, четирикратно упражнение от този тип. Започна Делио Роси, продължи Славиша Стоянович, след това дойде Георги Дерменджиев, за да финишира Георги Тодоров. В Разград картината е същата. Започна изключително скъпия бразилски наставник Аутуори, смени го неговият асистент Тони Здравков, а сега първенството завършва старият-нов треньор на "зелените" Стойчо Стоев.
И тук ще кажа нещо може би така леко за разведряване на обстановката. По отношение на треньорските рокади ние настигнахме Реал Мадрид. Защото най-титулуваният отбор на планетата, "кралският" клуб от испанската столица започна кампанията с Лопетеги, след това на негово място бе назначен Солари, а сега на "Бернабеу" се завърна великият Зидан.
Така, че връщам се към баналната класика във футбола и в спорта - щом няма резултати, треньорът си отива в 99 процента от случаите. А Любо Пенев уви, допусна провал в рамките на 3 дни срещу Ботев Пловдив.
Най-напред бе пропилян мачът за Купата, при едно уникално развитие, което без никакво съмнение би довело до победа на ЦСКА в продълженията, след като резултатът стана 3:2 и с двама души повече на терена. И в този миг се случи някакъв абсурд. Отново ще върна лентата назад, граничи с абсурда от гледна точка на французите на 17 ноември 1993-а на "Парк де Пренс".
Как е възможно да бъде допуснат гол по единствения възможен начин на планетата, от единствения възможен голмайстор на земята Кристиан Димитров и с единствения възможен сценарий Ботев Пловдив с двама играчи по-малко да отбележи от статично положение. Ето тези 3-4 абсурдни неща се случиха в рамките на 30 секунди на ЦСКА.
Естествено Любо Пенев не е виновен затова, че футболистите водени от него са сбъркали в зоновото или персоналното покритие в наказателното поле, тъй като наставникът не може да смени костюма или дрехите си със спортна екипировка и да излезе на терена на 52 години. Но Любослав Пенев би могъл да каже, заявявам го образно - 10 души на голлинията и няма нужда да се търси развитие, контраатака след корнера. 10 души на голлинията и Черниаускас отпред като либеро. Казвам го условно, но в цялата тази условност има известна доза истина.
След това, минават три дни и ЦСКА отива на "Коматево". Вместо Ботев (Пд) да бъде олекнал, разсеян след щастливия махмурлук от уникалния успех на 1/2-финалния мач-реванш в София, а "армейците" да играят на живот и смърт, за да спасят сезона, какво видяхме - безличен "червен" отбор и рутинна победа, академична и гросмайсторска на "канарчетата".
Такива две развръзки, такива два толкова трагични двубоя за ЦСКА в рамките на 3-4 дни, наистина не се прощават на никой треньор. И затова смятам, че смяната на Любо Пенев бе драматично-неизбежна.
- Относно наставниците, не е ли логично ако "армейците" с триото старши-треньор вече Добромир Митов и като консултанти Люпко Петрович и Димитър Пенев успеят да стигнат до титлата, то не е ли съвсем нормално - подобен синхрон Митов-Петрович, а и ролята на Димитър Пенев, да се запази въпросния водещ състав на щаба на "червените" и за следващия сезон?
- Е, тази хипотеза, колега Илиев, ми се струва толкова фантастична към този момент, че просто не бих искал да я коментирам. С искреното признание, че се надявам да се случи. Колкото и имагинерно, сюрреалистично, паранормално да звучи към този момент. Нека се случи чудото на века и тогава, ще го мислим.
Сега ЦСКА трябва да се съсредоточи върху предстоящия мач с Лудогорец. Но отново връщам топката към изходна позиция. Дори "армейският" тим дай Боже да спечели с 2:0 - с 3:0 срещу "зелените" и да излезе начело на таблицата. След това предстои и уникално тежко гостуване на Аязмото срещу отличния отбор на Берое. После се задава Вечно дерби, в което "сините" ще излязат по съвсем различен начин в сравнение с приятелската визита в Разград.
Така, че дори победа на ЦСКА с необходим резултат срещу Лудогорец няма да реши титлата. Да, ще увеличи неимоверно много шансовете и амбициите на 31-кратните шампиони, ще мобилизира до крайност "червената" общност, ще предизвика еуфория при "армейците".
Но титлата ще си остане все така далечна, както е и към този момент, в който ние разговаряме. Защото този човек, който е приватизирал българския футбол от 7-8 години насам, и при неговите позиции спрямо властта, обществото, медиите и т.н. той просто ще направи и невъзможното, за да запази монополния си статут. Другото отново казвам, ще граничи с чудо. Да, чудеса стават, но не толкова често.
- Пореден въпрос свързан с треньорския пост в ЦСКА. Ако трябва да се посочи едно име за следващ наставник на отбора, личното ми мнение по тази тема е Стойчо Младенов. Вие бихте ли назовал един специалист, българин или чужденец, който според вас е опция, а и ще свърши добра работа за клуба, едно име?
- Много ми е трудно, колега Илиев, да кажа. Не бягам от отговорност. Доказал съм в дългогодишната си практика, че не се страхувам от предизвикателства. Но опитът, който имам за 50 години като футболен зрител и 40 години като професионален журналист, ми дава основание да кажа следното. В тази конюнктура, в която се намираме. Всеки опит за препоръка и кадруване води до риска, че човекът, който дава акъл - да стане смешен в един момент по-рано или по-късно. Просто изключително е трудно да се намери верния отговор.
И затова собствениците на ЦСКА, и на Левски, и на други отбори, включително и да Лудогорец - виждаме и там колко смени се правят, не случайно собствениците на родните водещи отбори са толкова затруднени при избора на решение за треньорския пост. Няма панацея, трудно е да се каже българин или чужденец.
Ето Лудогорец взе бразилски ас - Аутуори, за когото в медиите изтече информация, че получава огромна заплата за родните стандарти, и какво от това? И с него, и без него "зелените" са си на същата позиция и с многократно по-евтините Тони Здравков и Стойчо Стоев.
След това - на "Герена" взеха италиански ас - Делио Роси. Взеха един силен представител на юго-школата като Славиша Стоянович, а преди него един още по-силен негов съименник Славиша Йоканович, който е едно от най-горещите имена на Острова в момента. И какво, нищо и половина, за да стигнат отново до пожарния вариант , най-напред с Бат Гошо Дерменджиев, а сега с Бат Гошо Тодоров.
В ЦСКА подходиха нестандартно - с един млад треньор от новата вълна, водена от наставника на Хофенхайм Юлиан Нагелсман. Т.е млади хора, около 30-е години, които не са били футболни звезди, даже не са били и средни футболисти, но правят много силна треньорска кариера в дигиталната ера. И този тип треньори, който се символизира от Нагелсман, от него е и Ел Маестро. ЦСКА го взе, явно изборът е бил не случаен, тъй като това момче, след като напусна България получи оферти от исторически клубове като Аустрия Виена и Спарта Прага. Това показва, че Нестор ел Маестро никак не е случаен като опция, като избор, а е много премислен вариант и човек с голямо бъдеще във футбола. Но така или иначе не успя да направи нищо особено в България.
Така, че ми е страшно трудно да давам акъл и не бих го направил. Тъй като невероятно много неща влияят върху една треньорска реализация. Особено в конюнктура като българската. Да се върнем назад в годините - ами на "Армията" преди близо 2 десетилетия бе светило като Луиджи Симони печелил Купата на УЕФА с Интер. Нищо не можа да направи в онези условия, при които ЦСКА вкарваше 3 гола в Петрич и в Плевен, но съдийските свирки, мародери, непрекъснато вдигаха флага и не признаваха, и не признаваха попаденията. С ВАР, без ВАР, ЦСКА е подложен на жесток съдийски геноцид, който е следствие на държавно-политическия геноцид срещу отбора през последния четвърт век. Така, че няма никаква гаранция.
Виждаме в Левски - дойде Славиша Йоканович, за чиито подпис в момента се борят 5-6 клуба свързани с елита на Острова, но Славиша си тръгна, защото попадна в мачовете от 6 поредни победи на ЦСКА навръх вековния юбилей на "сините". За Делио Роси вече стана дума. За Славиша Стоянович стана дума. Да не забравяме и други известни имена, които са се проваляли в единия и в другия лагер. Просто ситуацията с треньорския пост е много сложна у нас. И никак не е случайно, че отборите правят тези смени в движение, по време на сезона, в началото, в края. Както казва народът не от добро, а за добро.
- Въпрос свързан с бъдещето на ЦСКА, а не конкретно касаещ следващите 3-4 кръга на шампионата. При все много сериозните подобрения на базата на тима в Панчарево, очаквате ли, че ще излезе ново поколение от "Армията" с имена от калибъра на защо не Любо Пенев (за който говорихме надълго и нашироко)?
Генерация, която да записва успехи и на национално ниво за България? Защото виждаме, че на клубно равнище ситуацията е сложна дори за грандове с огромни финансови възможности като ПСЖ и Манчестър Сити, които така и не съумяват поредица от сезони да се преборят за жадуваната от тях титла в Шампионска лига. Пък какво остава за големи, със сериозен отзвук в чужбина, успехи на родни отбори на европейската сцена?
- Много е трудно да се възпроизведе поколение като това на Любо Пенев, Христо Стоичков, Емо Костадинов, и не само за ЦСКА, а и за целия български футбол. Да прибавим и Трифон Иванов, Красимир Балъков и т.н. Просто футболисти от такъв калибър се раждат веднъж на 50, да не кажа на 100 години. Така, че не смятам, че поне в моя живот в обозримо време ще мога да гледам нов Христо Стоичков, или нов Любослав Пенев на терена.
Но при всички случаи, "червената" общност трябва да бъде мъдра. Да прецени всички обстоятелства, за които говорим. Да си даде сметка откъде се връща ЦСКА, от "В" група, където бе изпратен по финансово-данъчни причини и отново по двойния стандарт на нашата държава. Защото много добре знаем, че поради същите финансово-данъчни причини, за не плащане на данъци към държавата, за които си призна съвсем почтено новият изпълнителен директор на "Герена" Павел Колев, "сините" бяха пожалени. Естествено с държавно-политическа индулгенция и амнистия. Докато за подобни проблеми, ЦСКА плати сметката, вярно и с Локомотив София, като отиде да играе във "В" група. И връщам се към тези познати неща, за да призова "армейската" общност към повече реализъм, към повече зрялост и мъдрост.
За да избегнат привържениците на 31-кратните шампиони крайностите, амплитудите, лутането между "Осанна" и "Разпни го", илюзиите и свръхамбициите. Да си дадат сметка откъде се връща ЦСКА, какво направи Гриша Ганчев за 3-4 години за възстановяването, реанимирането и възраждането на клуба. Да изчислят тези 30-ина точки, за които говорих по-рано, с които "червените" изпреварват Левски, откакто ЦСКА се завърна от "В" група. И да направят сметка на каква жестока репресия от всякакъв характер бе подложен "армейския" клуб, докато в същото време тимът от "Герена" преспокойно си играе в елита, без никакъв проблем за лиценза, при положение, че 2-3 години не е плащал данъците към държавата. Да си направят сметка с какви усилия се финансира ЦСКА, докато в същото време вечният съперник получава спонсори наредени на опашка.
- Имаше драми и с търга за емблемата и активите на "червените"?
- Разбира се. Да си дадат сметка как Гриша Ганчев е единственият футболен благодетел, който извади огромни пари, за да плати стари ипотеки, дори без да има отношение към тях. Всъщност за да удовлетвори претенциите и на държавата, и на разни претенденти за пари от ЦСКА събрани от кол и въже.
Да си дадат сметка, как 5-6 милиона лева държавна пара бяха дадени за т.нар. трибуна Моци и стадиона в Разград докато за "Армията" всичко се случва с родилни мъки. Да погледнат Панчарево какъв оазис е отново. И всичко това да бъде поставено на везните.
За да се разбере, че дори и без титла, и без купа - за никакъв нулев сезон не може да се говори в случая за ЦСКА. Защото след всичките перипетии, безкрайни мъки, драми и проблеми на този велик български отбор, всеки следващ сезон не може да бъде нулев, той може да бъде само спечелен, тъй като е едно изправяне от пропастта.
