ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В нашето село Капитан Димитриево парадокси и абсурди колкото искате. Така например „Български пощи” тръбят, че са бедни и не могат да дават големи заплати. В същото време пощенският клон в селото се намира в частна сграда, при положение че имаме обществени с празни помещения. Работи се на принципа „ще ти дам, ама не от моя джоб”.
В селото имаме и доста хора с увреждания. Те са организирани в съюз на инвалидите. В него червеният кмет е внедрил свои хора със съмнителни данни за инвалидност, които му доносничат в замяна на това. Те първи получават продукти и дърва. Тоя човек раздели хората в селото ни на нужни и ненужни. За едни ще има дърва, за други - не. Даже отправя заплахи към тия, дето не играят по неговата гайда. Аз, въпреки че съм човек с увреждания, досега не съм взел и един грам дърва или продукти. И даже се гордеех с това, като си мислех, че така ще зарадвам някой по-голям нещастник от мен. Но не. Тук се работи на принципа „да вземем от нещастните и да дадем на алчните и ненаситните”.
Какво обаче като си избрахме и гербер за кмет на общината. Едно голямо нищо. Продължаваме все така да си ходим по улици с чакъл, а по асфалта ходят червените богаташи. Все така стои срутен мостът над реката и там е пълно с коли, защото оттатък е гробището ни.
Благой Димитров, с. Капитан Димитриево, област Пещера
