Христо Стоянов за управлението на Радев: Започнаха разстрелите като през 90-те години, защото обезкървиха полицията и агентурната мрежа за няколко месеца
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Започнаха разстрелите като през 90-те. Тази констатация прави писателят Христо Стоянов по повод зачестилите в последните месеци показни убийства насред София по време на управлението на служебния кабинет на Румен Радев. Днес също столицата осъмна с показен разстрел, кражбите са ежедневие, взривяват се дори банкомати. А МВР не успява да противодейства не само на престъпността, но и на мигрантската вълна под ръководството на следователя от времето на Тодор Живков и мулти милионер в имоти Бойко Раков.
Ето какво пише по този повод Христо Стоянов:
Топяхме кокичетата в мастило. Тогава, през шестдесетте години пишехме с перодръжки и носехме мастилници. Потапяхме кокичетата в мастило и сутринта те бяха със сини венчелистчета. Та си мисля сега, колко трупа трябва да има проснати под една бреза, за да осъмне брезата с кървавочервени листа. Това, разбира се, е метафора. Както и "Белите брези" деветдесетте години се превърнаха в метафора за криминалния преход към капитализъм.
Никой не си прави илюзията, че пътят на демокрацията е осеяна с трупове. Само пътят към социализма и пътят към капитализма са осеяни с трупове. Защото става въпрос не за друго, а за икономически доктрини. Явно Маркс в това отношение е прав.
И марксистите от Радевото правителство го знаят. Още повече, че са военни. Няма военен, който да знае какво е демокрация, той знае какво е доктрина. Тъкмо бяхме свикнали с демокрацията, когато някой вдигна юмрук над множеството. И тези, възпитавани в такива условия на развит социализъм усетиха, че идва времето, когато не е нужно да ползваш ум, мукаятлък, интелект и други подобни, след като и един пистолет ти стига само.
Особено ако са се постарали новите управляващи да създадат малко безвремие за удобство. Когато ти внушават от Народното събрание, че са се погрижили за това да превърнат основни фигури като Главен прокурор в жертвени агнета, отнемайки им охраната дори. И разбирам, че отнемането на охраната има друга цел, не дори възможност за покушение над него. Не. Липсата на охрана казва: "Ето ви ги на тепсия. Правете с тях каквото си искате. Те са ваши"...
И започнаха разстрелите. Първо обезкървиха полицията за няколко месеца, уволнявайки хората с опит. Създадената отново агентурна мрежа отново бе премахната... Или изплашено се изпокриха вербуваните така, както стана в началото на деветдесетте години. Защото вече знаеха какво ги очаква след разконспириране. С една дума - деветдесетте години започнаха да се завръщат. И събудиха първо "Белите брези"... И дано някой да е разбрал... Защото белите брези започват да плачат с естествено кървавочервени листа...
