ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хрянът (Armoracia rusticana) е многогодишно растение, което достига 1,5 м на височина и расте предимно на влажни места в долчинките и по бреговете на реките.
Отглежда се като хранително, лекарствено и декоративно растение, главно заради големия си бял заострен корен, въпреки че и листата могат да се ядат. Като храна, лекарство и подправка се споменава още от 11 в. В миналото хората са поставяли листа от пресен хрян върху абсцеси за бързо оздравяване. При оттоци на шийните жлези са правели компреси с хрян и ряпа, взети в равни количества и настъргани на ренде. При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства: сварявали са настъргания хрян в квас от захарно цвекло и са правили гаргара по 4 пъти на ден. Най-ценната му съставка е алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие и убива микробите буквално за минути. Подъвчете парченце хрян, за да се избавите от бактериите, които предизвикват кариес. Той помага и при болести на стомашно-чревния тракт. Компресите с хрян действат отлично при болести на ставите. Хрянът възбужда апетита и подобрява дейността на червата - препоръчва се преди хранене да се приема една чаена лъжичка настърган хрян с чист пчелен мед. Обикновено корените се използват пресни, защото изсушени губят вкусово-лечебните си качества. При варене ароматът му изчезва и затова се прибавя в ястията накрая.
Хрянът е сред подправките, които се размножават чрез резници. За да получите ново растение, вземете тези части от коренището, които са с дължина 20-25 см и дебелина над 1 см. Те се подготвят през есента, като горният край се изрязва хоризонтално, а долният – косо. До времето за засаждане резниците се държат във влажен пясък на хладно място. Засаждат се рано през пролетта на обработена и наторена почва. Мястото се набраздява на 50-60 см и в отворените бразди се поставят полегнали резниците, след което се зариват. Горният им край трябва да остане 4-5 см над повърхността на почвата.
Преди да се засадят, резниците се потъркват със зебло, за да се избегне развитието на странични корени. Трябва да се внимава да не се повредят пъпките в горния край на резника, от които ще се появят листата, и в долния край, откъдето израстват корените. След засаждането почвата се поддържа чиста от плевели. През вегетацията хрянът се подхранва с торове. През юли или август коренищата се откриват до основата и чрез триене с вълнен плат се отстраняват страничните коренчета и вегетативните пъпки. След това пак се заравят. Хрянът се прибира през есента при дебелина на корена над 2 см. Изважда се с права лопата. Корените се почистват от страничните коренчета и пъпки, сортират се и се връзват на снопчета.э
