ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какво би станало, ако преди промените Държавна сигурност беше завербувала един истински интелигентен психопат, социопат и митоман и го беше изпуснала от контрол?
Горе-долу това е сюжетът на „Цветът на хамелеона“, по сценарий и по романа на Владислав Тодоров, автора на „Дзифт“.
Батко Стаменов е сирак, отгледан от леля си, който отчаяно се опитва да научи някаква истина за себе си и за света около себе си, само че във всички посоки открива само нови пластове лъжи, лъжи, лъжи.
И на принципа „от лудия и дяволът бяга“, той бързо успява да напредне в парадоксалния, затворен и изостанал свят, в който живее. А околните, свикнали на шизофренично-параноичния режим и реалност, не могат да различат (а и реално има ли разлика?) убиеца - психопат от общия фон.
Верен на почерка си от „Дзифт“, Тодоров продължава с графичните, резки комиксови герои и ситуации, като там, където може да стигне до абсурд, спокойно стига.
Живот няма, има само горчива гротеска.
Секс няма (освен малко звуци). През цялото време не те напуска чувството, че смъртта е далеч по-вероятна от секса. А и интересът на Батко към телата на жените напомня на това на патоанатом и естествоизпитател.
Руши Видинлиев прави доста добра роля, но ми е интересно да го видя да играе и друг типаж, просто за да разбера дали играе себе си ;)
Да, и научих истинското му име – Рушен.
За разлика от „Дзифт“ доста небрежно е отношението към епохата и артефактите от нея (може би парите са свършили?). Докато в "Тилт" хората реално полагаха усилия да ни създадат усещането за края на 80-те и началото на 90-те, тук визуалните гафове минават всякакви граници и могат да бъдат възприемани единствено като ексцентричност на режисьора. Голям праз, дето се вика. Но добре, че имаме учебни заведения и запуснати обществени сгради и особено тоалетни, които да си изглеждат като едно време, така че поне някои от декорите са си съвсем автентични.
Да се гледа ли? Да, става за гледане, макар че половината салон си излезе по време на прожекцията. Просто не на всеки му понася.
Гложди ме, все пак, че това е един съвременен, постмодерен филм, макар и с поовехтяли изразни средства, докато филмът-откровение за онази епоха още го няма, а и не виждам как ще се появи.
Нещо като да сме чели Пелевин, но да сме пропуснали Солженицин.
От блога на Константин Павлов - Комитата
