Минчо Празников е най-известният български синоптик.
Половин век той успешно предсказва времето, включително на Военновъздушните сили.
Работил е в Националния институт по метеорология и хидрология.
- Говори се, че трябва да се готвим за много люта зима, г-н Празников. Защото лятото беше продължително и горещо. Така ли е?
- Вярно е за лятото, горещо беше. Но че зимата щяла да бъде люта, е пълна измислица. Защото според предварителните сведения, получени от световните метеорологични центрове, тя ще е нормална, бих казал мека. Миналата
зима наистина брахме много студ и газихме дълбоки снегове. През идващите декември и януари обаче дневните температури ще бъдат от 1 до 5 градуса. Е, няма да останем без по-мразовити дни, но в никакъв случай температурите няма да паднат до минус 20 или минус 25 градуса. Може да се случи нощем термометрите да показват до минус 10 градуса, което е нормално.
- А по-топли дни да очакваме ли?
- Ще има дни, в които термометрите ще показват около 10 градуса. Но ми е трудно отсега да дам подробна
прогноза за януари и февруари.
- Значи да не купуваме много дърва и да не вадим дебелите кожуси от нафталина?
- Абе, извадете си кожухчетата, все пак си е зима! Спомням си зимите през моите ученически години. Имаше много сняг. Най-жестокият студ обаче ни налегна през 1954 г. Тогава дадоха на децата две седмици „дървена” ваканция, температурите паднаха до минус 25 градуса и мразът продължи повече от месец.
- Но пък нямаше грип, нали?
- Нямаше, както стана и през миналата зима. Винаги е така - не съществува нищо само положително или само отрицателно. Всяко явление на тази Земя си има някаква компенсация. Да вземем лекарствата – за едно помагат, на друго обаче вредят.
- Колко години от живота си сте посветили на синоптичните прогнози, г-н Празников?
- Около половин век.
- Сигурно имате наблюдения дали времето през различните сезони се подчинява на някакви закономерности?
- В народната метеорология, която е плод на дългогодишни наблюдения, се твърди подобно нещо. Нашите методи обаче се базират на научна основа. Не можем да не ги зачитаме, иначе трябва да затворим института по метеорология. И само да си приказваме, че ако на Димитровден падне сняг, зимата ще е топла... Признавам обаче, че има известни истини и в народната метеорология. Най-вече в краткосрочните є прогнози.
- Конкретно какви истини?
- Примерно, когато птичките и мухите летят ниско, времето непременно се разваля. Когато жабите започнат да крякат силно - също. Вярно е още, че когато слънцето залязва в червени облаци, на другия ден ще бъде ветровито. Но това са локални предсказания, и то само за кратки срокове. Примерно това е наблюдавано в Плевенско и впечатленията са предавани там от поколение на поколение.
- Според вас човек може ли да управлява, или поне да контролира природните явления?
- Все още няма сериозни постижения в тази област. Като не броя разбиването на облаците, което е много скъпо, но доказано ефективно. Що се отнася до разсейването на мъглите по летищата със специална апаратура и химикали – да, прави се. Само че е още по-скъпо и няма никакъв икономически ефект. Далеч по-добре е да се усъвършенстват летателните апарати, да се снабдят с устройства за сляпо кацане.
- Нали се правеха опити за създаване на изкуствени облаци?
- Да, и за изваляването им. Това също е много скъпа дейност.
- Вярно ли е, че тазгодишните жеги се дължат на изтънелия озонов слой?
- Всички аномалии в климата на нашата планета се дължат на глобалното затопляне, за което сме виновни самите ние. Само преди 50 години атмосферата беше съвсем друга. Сега е замърсена, температурата в горните є слоеве е силно повишена. Причината са атомните опити, при които се освобождава огромна енергия. И още - изгорелите газове от милиардите коли на Земята, заводите, които бълват вредни емисии, тежки метали, защото малко от тях имат филтри. Всеки гледа само да върви бизнесът и да си пълни джоба. А какво ще стане след него...
- Какво ще стане, ако продължим да тормозим природата?
- Нищо добро не бива да очакваме и това трябва да го проумеят хората по високите етажи на властта. При най-малкото нарушение на баланса є трябва да очакваме ответен удар. Вярно, няма да го почувстваме догодина, защото става дума за много бавен процес.
- Нали в Киото беше подписан международен документ за опазване на природата?
- Вярно е. И какво от това? Нищо! Защото човечеството е свикнало да реагира, когато ножът опре в кокала. И понеже това няма да стане днес или утре, на никого не му пука. В Брюксел уж също работи специална комисия по екологичните проблеми, само че мудно. Затова не бива да се чудим защо през последните години пролетта и есента изчезнаха. Продължават да се сливат преходните сезони. От зимния студ вече преминаваме директно към лятото заради глобалното затопляне.
- Точни ли са дългосрочните прогнози за времето?
- Колкото те са за по-продължителен период, толкова повече намалява шансът да се сбъднат. Ако са за 3 дни – сбъдваемостта е над 90 на сто. До една седмица тя пада на 75 процента. А за месец и повече – прогнозата се сбъдва някъде около 70 на сто.
- Когато съобщавате прогнозите, притеснявате ли се дали ще се сбъднат?
- Разбира се! Аз живея с тях! Що нощи не съм спал от мисли дали ще се сбъднат моите предвиждания или не. Непрекъснато ставах да видя дали е завалял дъжд, усеща ли се вече студеният фронт. А знаете, наруши ли веднъж човек съня си, цялата му нощ отива на вятъра.
- Вярвате ли в Господ?
- Да. Но той не командва природните стихии. Не съм чак дотам фанатик.
- Ако трябва да направите класация на държавите с най-добрия за живот климат, кои ще заемат първите места?
- Швейцария, България, Франция. В нашата прекрасна страна има планини, море, равнини и гори. Въпреки че безогледно ги изсякохме. Това е една от причините за наводненията. Защото гористата местност запазва валежите. Природата търси един баланс и той наруши ли се, тя реагира за възстановяването му.
