ОТ ВИСШАТА ЛИГА ДА УЧИЛИЩНИЯ ДВОР: Легенда от САЩ '94 извади дипломите от чекмеджето и стана учител
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бронзовият медалист от емоционалното лято на САЩ '94 Бончо Генчев на 15 септември ще издигне знамето в Основното училище "Христо Смирненски" във великотърновското село Самоводене.
Там легендата на Етър и родния футбол ще преподава през новата учебна година физическо възпитание и спорт. За мнозина позицията на физкултурник с основна роля на първия учебен ден, както сам Бончо казва полу на шега, се видя като нова страница в богатата професионална кариера на знаменития нападател. Генчев обаче вижда в това естествено допълнение на всичко, което гради в своя живот.
"Това е помощ, има и социален ефект в цялата работа. Имам достатъчно свободно време да помагам, за да може да оставим нещо след нас", мотивира решението си той.
"На всичко отгоре аз не съм на пълен щат, а на 1/4 от щатната бройка. Заплатата, която ще вземам, няма да стига дори да си покривам горивото за пътуването между Велико Търново и Самоводене. Чисто и просто, ако мога, да помогна с името си. Наистина еуфорията е голяма, а виждате децата по училищата изчезват, както и хората от селата", казва Бончо Генчев.
Героят от лудото лято на 1994-а и първият българин във Висшата лига на Англия бе 9 години начело на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново. Бе назначен на поста си през 2016 г. след смъртта на своя приятел и съотборник в националния отбор Трифон Иванов. В края на 2025 г. бе заменен на длъжността от бившия рефер Камен Алексиев. Зад рокадата спортни медии написаха, че Генчев допускал серия от гафове. Не били назначени делегати на мачове от долните дивизии в поверения му регион.
Новината, че става учител по физическо, веднага бе интерпретирана като спасение за останалия без работа футболист.
"В крайна сметка аз съм си във футболния съюз, координатор в ресора на Детско-юношеския футбол. Фокусът ми е в новата програма на БФС за проектонационалите U15 - тези, които се надяваме да са бъдещите национали. Освен тренировките, които правим по тази селекция, реших да бъда полезен не само за себе си, а и на децата", казва Генчев.
За допълнителния си ангажимент разговарял с ръководството на съюза, нямало никакъв конфликт на интереси. Освен това има нужната педагогическа правоспособност, а работата с деца като треньор не му е чужда, писа "24 часа".
"Аз съм водил детско-юношески футбол, като започнах. Треньорът какъв е, той не е ли педагог. Преподава ли урок? Има си първа част - загрявка, има си втора, основна част в тренировъчния процес, има си микропроцеси, макропроцеси. Всичко това се учи в НСА, която аз съм завършил - най-високото ниво. Имам диплома за учител и треньор по футбол", разказва легендата.
Видял обява за вакантната учителска позиция в Основно училище "Христо Смирненски", извадил от чекмеджето дипломите за две висши образования от 2006 г. Свързал се с училището, поговорили. Целият педагогически състав бил във възторг и той подал документите, тъй като отговаря на всички изисквания.
Генчев ще взема по 10 часа седмично, за да запознае децата със спорта, но най-вече да ги научи на отговорност и дисциплина. А в интереса му към преподаването има наследственост - дядо му Генчо, чиято фамилия носи, се знаел като Даскала. Бил учител и директор на училището в плевенското село Градище.
"Аз съм закърмен още от семейната среда с учебния процес. Моят дядо преподаваше математика, физика, музика, свиреше на цигулка, пиано и акордеон. Баща ми също беше учител и преподаваше физика и астрономия. Майка ми е лекар. Ние сме от друго тесто. Имам уважение и респект към тези професии", обяснява той.
Дядо Генчо Даскала оставил на внука цигулката си - стара австрийска изработка, но изчезнала някъде при местенето на Бончо между градове и държави. Всъщност като малък започнал да свири на китара. "Дрънках, дрънках, но видях топката и ритнах китарата. Беше лято, а аз бях първият в Градище, който събира децата от махалата да ритаме", смее се Бончо Генчев на неслучилата се музикална кариера.
Той е първият българин в Премиър лийг с екипа на Ипсуич Таун. Преминава на Острова през 1992 г. от "Спортинг" Лисабон. Нападателят с перфектна задна ножица е шампион на България с "Етър" през 1991. Голмайстор на "А" ПФГ през сезон 1997-1998, когато бележи 17 гола. За купата на УЕФА има 7 мача и 1 гол за ЦСКА.
