Частните ТЕЦ-овете първи излизат от „омагьосания руски кръг“ на българската енергетика
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Топлоцентралите показват амбиции за реална енергийна диверсификация на мощностите си
Разположена на „кръстопътя на историята“, по определение на анализатор като Валентин Вацев, на мястото на тектоничния сблъсък между Запада и Изтока, България има сложната историческа съдба да се лута в геополитическите битки на световните свръхсили.
След евроатлантическата „реконкистата“ на Източна Европа през 90-те години на миналия век един от най-важните отрасли на българската икономика -енергетиката изпадна в тежката ситуация да е основната опора на индустрията на една страна член на НАТО и същевременно всички родни топлоцентрали да са построени от съветски специалисти със съветска помощ и да притежават оборудване с изцяло съветски технически съоръжения. Практически всички български ТЕЦ-ове използват основно руски съоръжения. Това води до зависимоста на България не само от руските доставки на природен газ или петрол, но и от обезпечаването на мощности създадени в бившия СССР с ремонтни дейности свързани с Руската федерация и руски компании, можещи да се грижат за старото съветско оборудване. Става въпрос, не за ремонт и подръжка на елементарни технически съоръжения, а на сложни системи като огромни енергийни блокове, когенерации за високоефективно едновременно производство на топлинна и електрическа енергия, и множество други съоръжения, които могат да бъдат поддържани само и с участието на руски специалисти. Така като един изстребител „МИГ 29“ реално може да бъде ремонтиран само в Русия, така и един сложен енергиен агрегат създаден в бившия СССР при по-тежки проблеми може да бъде ремонтиран предимно от руски инженери.
По този начин българските централи, също като цялата ни страна, попадат в омагьосания кръг да прозвеждат енергия от „руски“ съоръжения и „руско“ гориво и да са в постоянна зависимост от сложните геополитически отношения между НАТО и Руската федерация.
Едва ли е случайно, че всички висши американски представители, които идват у нас, особено след събитията в Грузия през 2008 година и Крим през 2014 година акцентират най-много на реалната енергийна диверсификация на страната. Тази тема бе основна и при последното посещение на висшия американски дипломат и съветник на Държавния департамент на САЩ Дерек Шойлей преди броени дни. В контекста на ескалация на руско-украинския конфликт и увеличаващите се апетити на възстановяваща своето влияние Русия, от особено значение е България да не бъде така колосално зависима само от една страна, с която имаме дълбоки исторически и културни връзки, но която при нужда може просто да ни „врътне кранчето“ или да спре да обслужва със специалисти и оборудване българските централи.
От управляващите българската енергетика дълго време се очакваше да се вземат решения, които да прекъснат нейната зависимост само от един геополитически субект в този сложен и турбулентен свят, още повече, че Руската федерация, вече официално предяви претенциите си, че НАТО трябва да се върне към границите си от 1997 година.
Може да звучи странно, но частните, а не държавните топлоцентрали явно първи осъзнават нуждата от решения, които най-накрая да защитават по-добре националния ни суверенитет в областта на енергетиката чрез инвестиции в мощности, които не са само с етикета „Сделано в СССР“ или „Made in Russia“.
Исторически пионер в това е приватизираната „Топлофикация Плевен“, която макар да отоплява града на руската бойна слава, първа решава и инвестира в закупаването и пускането в експлотация на американска газова турбина на „Дженеръл Електрик“, която вече работи.
В сегашната максимално усложнена заради руско-украинския конфликт ситуация частните централи определено изпреварват държавните в опита си реално да осъществят енергийна диверсификация не само на ресурсите, които използват, но и на съоръженията, в които ще инвестират за осъществяване на Зеления преход. Емблематичният ТЕЦ „Бобов дол“ вече обяви намеренията да закупи газови турбини за екологичния си преход от водещи американски компании като „Дженеръл Електрик“, „Бехта“ или „Солар“.
Със своите 600 мегавата бобовдолската централа е жизнено важна за целия Югозпаден регион и двумилинонна София и е показателно, че този стратегически обект на енергетиката се насочва към компании, опериращи „зад Океана“.
В по-малката като мощност, но също много важна за югозапада „Топлофикация Перник“ също заяви подобни амбиции.
Така може да се окаже, че „родените от българо-съветската дружба“ мощни частни топлоцентрали първи ще започнат дългоочакваната диверсификация и постигането на енергийна независимост на България в контекста на евроатлантическите ни ангажименти към нашите партьори в НАТО и ЕС.
