ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България имаше всички шансове да се превърне в стратегически пункт на енергийната европейска карта. Този шанс вече е безвъзвратно пропилян Няма да бъдем център. Ще бъдем периферия. При това крайно незначителна периферия.
Оттук няма да минават важни енергийни трасета. За сметка на това ще предлагаме евтин туризъм, евтин алкохол и евтини жени. Разбира се, можем да хвърлим вината за нерадостната си съдба върху големите световни играчи. Можем от сутрин до здрач да ругаем "лошия Кремъл", "егоистичния Брюксел", "агресивния Вашингтон". Разбира се, никой от изброените не е света вода ненапита. Всеки от тях гони собствените си интереси, стреми се да прецака другия , а мимоходом и по-малките държави. Ние обаче сме единствените, които с мазохистично постоянство прецакват преди всичко себе си.
Българският политически елит се оказва най-неуморният гробокопач на българските национални интереси. А причината за това е, че политичесският ни елит се чувства много по-свързан с елитите на чуждите държави, отколкото със своите сънародници. За повечето наши президенти, премиери, лидери на партии е несравнимо по-важно да ги потупват по раменете в чужбина, отколкото да се борят за отстояването на българските национални интереси. По този начин те осигуряват охолен живот за себе си и все по-мизерен живот за останалите българи. Антидържавното поведение на политическия ни елит прави особено силно впечатление на фона на действията на чуждите държавни мъже. Вижте как се грижат за интересите на страната си турските лидери, например. Да, огромни различия имаха Ердоган и Путин при такива ключови въпроси като Сирия и Украйна. Това обаче никак не пречи на икономическите им взаимоотношения. И сега Турция ще се превърне в енергиен център, а ние ще се радваме колко сме независими, защото "лошият" руски газ няма да минава през нашата "морална евроатлантическа територия".
Но да оставим Турция. Вижте както прави Украйна. През последните месеци украинските политици ставаха и лягаха с призива за това, че "Южен поток" не бива да се строи. И хората са напълно прави. За себе си. Защото ако имаше "Южен поток" цената на Украйна на геостратегическия пазар моментално щеше да падне. Тогава европейските държави и България в това число, нямаше да зависят от украинските капризи и мании. В крайна сметка браво на украинците - те постигнаха своето. А ние какво направихме? Да, чудесно е, че в Брюксел европейските лидери прегръщат и целуват нашия премиер. Това означава, че го ценят и уважават. Орешарски не го целуваха, нали? Разбира се, още по-добре би било, ако вербалната и жестова любвеобилност на Жан Клод Юнкер и останалите евролидери доведе и до някакви конкретни действия, свързани с подобряване на живота в България. Защото засега тази любов ни носи главно негативи. На този факт обърна внимание и нашият премиер, който отбеляза, напълно справедливо, загубите, които търпим, заради това, че подкрепяме санкциите срещу Русия.
Много е вероятно загубите, които тепърва ще понасяме заради нереализираните енергийни проекти и заради затворените пазари, да доведат до активизиране на лобистите на Трансатлантическото споразумение и на шистовия газ. Те ще започнат да ни обясняват как положението в държавага се скапва и как единственият ни шанс за спасение е да прегърнем въпросното споразумение и да премахнем мораториума върху проучванията и добив на шистов газ. Ако Трансатлантическото споразумение бъде прието, това ще означава няколко простички неща: Европа, а съответно и България, ще бъде наводнена с ГМО храни, чуждите инвеститори ще се превърнат в свещени крави, а всеки опит на държавата да защити правата на хората на наемния труд, ще води до дела в арбитражния съд, който ще осъжда съответната страна да плаща милиони долари обезщетение на въпросните инвеститори. Добавете към това и съсипването на природата вследствие добива на шистов газ и ще получите пълна представа за това какво ще представлява България оттук-насетне. Това, разбира се, са дреболии. Основното, което трябва да правим, е да се държим за евроатлантизма. Всичко останало няма значение.
От "Деконструкция" по БНР.
