ШОК! Сайтът на Христо Иванов капитулира пред Становището на Асоциацията на прокурорите за съдебната “реформа”.
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Законодателна репресия“, сбъркани приоритети и фокус на съдебната реформа, както и послание, че срещу силната прокуратура трябва да се действа „с меч“.
Това са само част от вижданията на Асоциацията на прокурорите в България по предложенията за промени в Конституцията и Закона за съдебната власт, изготвени от Министерството на правосъдието, които бяха представени на конференция в Съдебната палата, на която участваха главният прокурор Сотир Цацаров, министърът на правосъдието Христо Иванов и конституционалисти, които категорично се противопоставиха на разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии, пише в публикация сайтът “Съдебни репортажи”.
Интернет-изданието е основано от фондация, която до лятото на 2014 г. е ръководена от днешния министър на правосъдието.
Цялостното становище по проектите бе представено от зам.-районния прокурор на София Стефан Милев и член на асоциацията, който започна изложението си с категоричното уточнение, че позицията на съсловната организация е автономна и не бива да се свързва със становището на ръководството на прокуратурата, защото между тях има различия. „Фокусът на тези реформи е сгрешен. Реформи са необходими, спор няма, но те не отговарят на реалните нужди на правораздаването в момента и на обществените очаквания. Реформата трябва е във функционирането на правораздавателния апарат, а не да се изчерпва със структурни промени“, обясни Милев.
Той посочи, че редовите прокурори се нуждаят от премахване на процесуалния формализъм по „ретроградния модел на съветския процес“, а не се интересуват от продължителността на мандатите на ръководителите, например. Необходимо е да се премахне „рязката граница“ между действията, които извършват полицейските служители и процесуалните действия, които единствено са годни при процес в съда, необходимо е всеки факт, всяко доказателство в досъдебното производство да бъде доказателство в съда, обобщи Милев. Ето защо, от асоциацията считат, че „тези професионални необходимости се подменят, с тема, която не е важна“.
По думите на прокурора всички обвинители са наясно какви са проблемите в работата на държавното обвинение – то е натоварено с нетипични функции в наказателното производство, трябва да се произнася за всичко, включително и по маловажни случаи, като кражбите на бишкоти, прокурорите са затрупани от „сигнали, прокламации и доноси“ на всеки гражданин, който може да отиде и да се оплаче в прокуратурата, а обвинителите са ангажирани дори с надзор над делата срещу неизвестен извършител. Районните прокурори пък, който са най-натоварени са и най-ощетени от към заплащане. „Сегашният конституционен модел не е някаква пречка радикалните реформи, за които говоря, да се извършат, не са пречка за промяна на процесуалните закони“, посочи Милев.
Според асоциацията реформата трябва да има друга последователно – първо промени в процесуалните закони, след това в режима на материалното право, а едва решаване на тези въпроси да се пристъпи към преосмисляне на модела на съдебната власт.
Милев откри и три послания, които според съсловната прокурорска организация, излъчва проекта за промени в Закона за съдебната власт – първо, че „реформата в процесуалното законодателство не ни интересува“, второ – че българските магистрати са зависими от органа, който ги управлява („И дайте като противовес да разделим ВСС, сякаш е невъзможно съдия да зависи от съдия и прокурор от прокурор“, уточни Милев) и трето – че в „този си вид прокуратурата е много силна институция и срещу нея трябва да се действа с меч“.
„Защо го казвам? Защото законодателната репресия, която се опитва да се въведе, ще има непоправими последици“, обобщи Стефан Милев.
Като пример той даде проекторазпоредбата, която позволява на министъра на правосъдието да предлага ръководители в прокуратурата, но това не важи за председателите на съдилищата. Така, според асоциацията, се налагала дискриминация между професиите. „Начинът на формиране на колегиите също сочи, че в този вид прокуратурата е силна и опасна институция“, обясни Милев и се аргументира, че в проекта за ЗСВ се залага „блокираща квота“ от „политически пратеници, политически делегати“ в колегията на прокурорите и следователите във ВСС, които били равен брой с професионалната квота и биха могли да прокарват политически мотивирани решения и предложенията на министъра за ръководители в прокуратурата.
По отношение на засилените проверки за почтеност и разширяването на обстоятелствата, които подлежат на деклариране от магистратите, асоциацията вижда друго послание – „по дефиниция законодателят ни третира като корумпирани хора и хора, криещи пачки под чаршафите“. По думите на Милев режимът на деклариране е без аналог за всички български граждани и ще се превърне във „вендета“ спрямо магистратите. „България е правова държава. В този проект четем обратната дефиниция – ние сме тези, които ще трябва да доказваме, че всичко е законно, че ние не сме корумпирани, не сме престъпници“, каза зам.-районният прокурор на София.
По думите му текстовете дори създават „интервенция в интимните отношения“, тъй като магистратите едва ли знаели движението по сметки на родителите си, например. Той определи като „изключително обезпокояващо“, че съдии, прокурори и следователи щели да се проверяват и по анонимни доноси.
От асоциацията откроиха и промените, срещу които категорично възразяват. На първо място това е „диференцираният подход при случайното разпределение на делата в съда и прокуратурата“. Според проекта за ЗСВ делата в прокуратурата ще се разпределят по правила, определени от главния прокурор, докато делата в съда – на случаен принцип. Милев попита не е ли това първата стъпка за изваждане на прокуратурата от съдебната власт и посочи, че никой не е дал отговор какво налага промяната. От Министерство на правосъдието обаче анонсираха предложенията като първата крачка към засилване на специализацията в прокуратурата. Аналогичен проблем, от Асоциацията на прокурорите в България виждат и в отпадането на възможността редови прокурор да сезира главния прокурор за противоконституционни текстове в закони, за сметка на това обаче се позволявало на всеки съдебен състав да сезира Конституционния съд. „Отделен е въпросът до какво ще доведе това, дали КС няма да се произнася за щяло и нещяло“, подчерта Стефан Милев.
Прокурорската организация е напълно против разделянето на ВСС, позиция, която не е изненадваща, тъй като асоциацията вече е изразявала такова становище. Асоциацията на прокурорите смята, че за разделянето на ВСС е нужно свикване на Велико народно събрание, тъй като разделянето засяга структурата на конституционно уреден орган. „Мисля, че самите автори на законопроекта подсъзнателно знаят това.
Откъде личи – от ясното съзнание, че бройката на Пленума на ВСС не може да се произнася и това всъщност е признание, че няма как промените да се случат без ВНС“, обясни Милев. Категорично несъгласие има и по възможността действащи адвокати да са членове на ВСС, това, според съсловната организация, създава опасности от накърняване на независимостта. Възлагането на конкурсите, дисциплинарните производства и атестирането на три постоянно действащи комисии от командировани за една година магистрати, също не е удачно, смятат от асоциацията. Предвиденият едногодишен мандат на комисиите не е достатъчен членовете им да навлязат в работата, а командироването на магистрати в тях ще внесе сериозно объркване в работата на съответните съдилища и прокуратури, от които идват.
От Асоциацията на прокурорите се противопоставиха и на закриването на Върховната административна прокуратурата с мотив, че според Конституцията структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата и след като съществува Върховен административен съд, трябва да има и ВАП. А всяка промяна отново трябва да мине през Велико народно събрание.
По отношение на отпадането на предварителните проверки, от асоциацията признаха, че има противоречие сред членовете й. Една част от тях одобряват отпадането на проверките, но мнозинството смята, че този институт не трябва да се пипа и ще доведе до „неоснователно образуване на досъдебни производства“. Уреждането на командироването на магистрати също не се харесва на Асоциацията на прокурорите, тъй като новите текстове „съдържат наказание за това, в което се е превърнало командироването“.
„Тази злоупотреба налага да прилагаме закона правилно, а не да се правят такива рестриктивни промени“, посочи Милев и добави, че ограничаването на командировките до шест месеца е „опасно“, защото създава предпоставки прокурорите да се отнасят несериозно към сложни разследвания, които им се възлагат.
Като „пряка интервенция от изпълнителната в съдебната власт“ беше определено предложението министърът на правосъдието да има право да предлага ръководители в прокуратурата. Според асоциацията разпоредбата е противоконституционна. Изложението на Милев бе посрещнато с бурни аплодисменти, а той уточни, че от асоциацията нямали проблем да бъдат обвинявани в „ретроградност“. Допълни го председателят на съсловната организация Евгени Иванов, който вижда каза, че вижда дискриминация и в изискването кандидатите за главен съдебен инспектор да притежават най-малко 10 години стаж като съдии. „Ние не сме втора ръка магистрати“, заключи той.
