Шоуменът Иво Танев се изповяда в бестселъра „Урок за мъже“: Изгубих гласа си и приключих с операта. От Стефан Данаилов научих, че славата е отговорност и с нея шега не бива
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Урок за мъже“ – литературният дебют на Иво Танев, вече е хит на родния пазар. В книгата си популярният и харизматичен шоумен разказва 39 интригуващи случки от живота си, споделя впечатления от срещите си с други известни български личности, които познаваме от сцената и екрана. В четивото ще откриете и полезни съвети за по-хармоничен и спокоен начин на живот, а накрая ще се запознаете с изкусните кулинарни рецепти на Танев, с които посреща своите приятели и впечатлява гостите си и дори печели седмичния приз в предаването „Черешката на тортата“.
Пред „Ретро“ Иво Танев разкри любопитни подробности около написването на първата си книга и сподели за някои трудни житейски изпитания, през които е преминал.
- Г-н Танев, в книгата „Урок за мъже“ представяте 39 интригуващи случки от своя живот. Колко време ви отне да ги напишете?
- Началото беше на 18 септември миналата година, а последната истинска история написах в края на този март, което прави общо 5 месеца на събиране и описване, като през това време прекарах и прилично тежък Ковид.
- Кой е най-ценният урок за вас? И кой бихте искали читателите да запомнят?
- В книгата има една част, която съм нарекъл „Прозрения“. Иска ми се читателите да осмислят и запомнят поне някои от тях. Последното от прозренията е: „Научете децата си да благодарят! Така ще са още по-щастливи. Ще видите!“. Смятам, че това е един безценен урок.
- Има ли история, описана в книгата, която бихте преживели отново?
- Ако мога, бих преживял отново „Опера в такси“! Но ми се иска при втория опит да взема вярното решение в живота си – нещо, което тогава не направих и това беляза цялото ми бъдеще, та и до днес! И това считам за най-голямата си грешка. Но така било писано…
- В томчето говорите за срещите си с различни известни личности. Кои са най-ценните поуки, които те ви предадоха?
- От Стефан Данаилов научих, че славата е отговорност и с нея шега не бива. Той ме възхищаваше с това, че се отнасяше с голяма човещина и уважение към всички хора. От много от срещите си научих също и как не бива да се държи една популярна личност! Всъщност аз опитвам да поемам знания от всеки и от всичко! Правя го през целия си живот.
- Много хора ви познават и като изпълнителя на попфолк хита „100 марки“. Случайно ли стана това, или планирахте кариера в популярната музика?
- Една от главите в „Урок за мъже“ се казва „За изборите в живота“. Там разказах подробно всичко относно тази песен, която се помни повече от 20 години! Което за мен до ден днешен все още е необяснимо, макар и да съм опитвал да го погледна от различни гледни точки.
- В живота ви не всичко е вървяло по мед и масло. В книгата разказвате за момента, когато сте изгубили гласа си и е трябвало да се откажете от голямата си любов – операта. Как преодоляхте тази трудност? Кой ви помогна тогава?
- Да, повече от 11 години никой не можеше да разбере какво се случва с гласа ми. Първо се възстановяваше по-бавно след натоварване. Това „бавно“ взе да стига до цяла седмица. После изведнъж започна да изчезва без причина. Наложи се да намеря друг начин за препитание. Започнах да търся своето ново място в живота. Така се случиха доста експерименти. А после дори станах и водещ в телевизията.
Стигна се дотам, че след 11 години мъчение изгубих гласа си напълно. През 2010 г. повече от три месеца от мен излизаше само топъл въздух, но не и глас. Не се поддавам лесно на отчаяние и депресия, но понасях положението прекалено трудно. Един ден през месец февруари седнах и написах своето прощално писмо до близките си. Бях решил в края на деня да приключа със себе си… Няколко часа по-късно ми позвъни един мой близък приятел. Много известен българин. Без да подозира за моите намерения, той ми говореше, излъчвайки неговата си хубава енергия, а аз само хриптях в слушалката. Искаше да ме свърже с негов близък, който да ме ангажира с организацията на няколко интересни събития. Така, без да си дава сметка, той направи така, че аз продължих земния си път. Кой е този известен българин, ще разберете в книгата.
- От „Урок за мъже“ читателите ще научат за връзката ви с морето. Даже му посветихте и песен. Кога да очакваме премиерата ѝ?
- Да, аз имам неразривна връзка с морето, въпреки че съм софийски шоп! Съвсем скоро написах песен за моята любов към морето. Дойде спонтанно, докато гледах запис от предаването „Черешката на тортата“, което спечелих преди години, именно на брега на морето в къщата ми в с. Резово! Навън беше натрупал сняг, от който ми дотегна през последния месец, и споменът за красиво морско лято ме накара да взема китара. Така се роди песента „Мое море“. Получи се хубава мелодична и романтична песен. А за премиера още не съм мислил. Може би ще е едновременно с тази на книгата. Надявам се всичко да се случи в началото на лятото и дори да успея да заснема морско видео към песента.
- Приятелите ви признават за изтънчен кулинар. В премиерната си книга споделяте и няколко рецепти. Коя от тях присъства най-често на трапезата ви?
- Аз готвя непрекъснато. В повечето случаи импровизирам и така се раждат моите авторски ястия. Напоследък често правя баницата с пиле с къри, овесената ми пита, както и „Хляб за приятели“… Всички рецепти са публикувани в книгата.
- А каква е рецептата ви за щастие? Смятате ли, че има някаква универсална подправка, с която да „овкусим“ битието си, или всичко е субективно?
- Както казвам в „Урок за мъже“, щастието не е постоянно състояние. Щастието обединява миговете на радост в живота на човек. А моята рецепта е да не живея с очаквания. Да съм благодарен на хората около мен. Да не си губя времето със сърдене и празен инат. Да си признавам грешките и ако е необходимо, да се извиня. Да проявявам човечност към всеки. Който отвърне със същото, има място в сърцето ми. Останалите се старая да не ги забелязвам! Тези неща ми носят радост. Така идва и щастието.
