Ще изтегли ли Борисов Кристалина Георгиева за шеф на МВФ - и тя като Гешев е единствен кандидат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Септември 2016 година. Иво Прокопиев е командировал Иван Кръстев в кабинета на Бойко Борисов. Политологът разпалено ръкомаха и бае как всеки момент Германия като член на Съвета за сигурност на ООН ще наложи вето върху кандидатурата на Ирина Бокова и Борисов трябва бързо да излезе с втори кандидат.
Външният министър Даниел Митов стои като „мута пловка“ до премиера и гледа с олигавено обожание и кравешки очички схемите на Кръстев. Борисов върти на ум вариантите и сигурно си вика „тоз Кръстев е умен човек, някакви американци го хранят, пуска статии в Ню Йорк Таймс – дай да го послушам, пък и 2 е повече от 1“.
И така започва една от историческите катастрофи на българската дипломация.
На свое заседание от 28 септември 2016 г. правителството на България, начело с премиера Бойко Борисов, издига кандидатурата на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН като втори „кон“ редом с Ирина Бокова. На 5 октомври, в гласуването в Съвета за сигурност на ООН, в което за пръв път участва и Георгиева, тя се класира на осмо място. Останалата без държавна подкрепа Бокова я изпреварва.
В същото гласуване за генерален секретар на ООН бе избран Антониу Гутериш – скритият фаворит на англичаните, които през Кръстев торпилират подкрепената от Франция и Русия Бокова, която през приятелството си с Клинтън вероятно си е осигурила и американска подкрепа.
Ако се върнем обратно към срещата в кабинета на Борисов, следва да се запитаме, а можеше ли Германия изобщо да наложи вето? Всеки външен министър би предупредил премиера си, че Германия не е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и като такава няма право да налага вето (да гласува с червена бюлетина).
Всеки външен министър, освен Даниел Митов – който в случая е редно да се предположи, че е бил в някаква завера на Прокопиев-Кръстев.
Както и всеки премиер би се допитал изрично до външнополитическия си съветник и външен министър. Всеки премиер, освен Бойко Борисов – за когото Иво Прокопиев е дясната ръка на всеки американски президент и SMS, та повелите на неговите пратеници и SMS-и трябва да се изпълняват безпрекословно. Все едно идват от Белия Дом.
Смях.
Позор.
Трагикомедия.
И почетно място на пореден български задграничен фарс в секцията „лоши примери“ в учебниците по дипломация.
Защо си припомняме всичко това?
Ами, защото за пореден път от редакцията на „Капитал“ идват позиви към премиера. Този път срещу Гешев като единствен кандидат за главен прокурор. Защото американците били против. ФБР и ЦРУ не го одобрявали, това била информацията на американската пета колона в България.
Нищо че Гешев има похвали и от американското и британското разузнаване и заедно с Цацаров вчера влязоха в българската история като прокурорите, разбили първата голяма мрежа от шпиони на наша територия. И то руски.
Но американците били против Гешев, защото хваща и гони руски шпиони. Аааа, да, но той Доналд Тръмп е назначен от Путин в техните глави.
Кой изобщо, камо ли пък премиер, наистина ли дори за секунда може да помисли да лапне и тази кукичка?
Но нека обърнем повече внимание на формалния аргумент от кръга „Капитал“, огласян с крясъци всяка седмица пред Съдебната палата от озверелите представители на „ДеБъ“ – Гешев бил единствен кандидат и това било лошо.
Както и Бокова беше единствен кандидат и след като номинирахме втори, стана „добро“?
Спомняте ли си колко „добро“ стана предния път? Толкова добро, че докато се учи дипломация студентите ще четат за прецедента най-малката държава да пусне втори кон в надпреварата за шеф на ООН с личното решение и подпис на Борисов?
Между другото, ако системите с единствен кандидат са наистина толкова лоши, то нека посъветваме премиера на България да ги разгроми навсякъде по света.
Например, да изтегли номинацията на Кристалина Георгиева за шеф на МВФ, тъй като от вчера тя е официално единствената.
И за разлика от кандидатурата на Гешев на независимата съдебна власт, тук Борисов има пълното право да се разпорежда с тази номинация. Която е единствена и следователно „лоша“, според тезите на Прокопиев и сие?
Дори смятаме, че този пореден прецедент на българската дипломация би се харесал този път наистина на истинските американци, тъй като Тръмп с кеф ще наруши принципа европеец да води МВФ и ще инсталира американец или пък Марк Карни от Англия.
Предлагаме и премиерът Борисов да торпилира кандидатурата на Кристин Лагард за шеф на Европейската Централна Банка, която също е единствена. Мадам Лагард се състезава сама със себе си.
А за разлика от Иван Гешев, тя дори няма релевантно образование и стаж за шеф на централна банка – прекрасни аргументи още на следващия Съвет, българският премиер да разгроми процедурата по избор на гуверньор на ЕЦБ, да потопи кандидатурата на Лагард и да иска отново прецедент – примерно, Съветът да предложи 30 кандидата. Със сигурност Макрон ще бъде „очарован“.
Всъщност, защо не изтеглим и Мария Габриел от състава на Европейската комисия. Тя също е единствен кандидат, след като фон дер Лайен изрично помоли всяка държава да представи двама – мъж и жена.
Защо премиерът Борисов допусна, че ако прати само жена, няма да има проблем? Веднага да върнем Габриел и примерно редом с нея да номинираме и Иво Прокопиев за комисар. Със сигурност от Брюксел ще са в захлас от възможността да бъдат колеги с олигарх, окичен като коледна елха с прокурорски обвинения и подсъдим по съдебни дела.
Можем още да продължим. Но има ли смисъл?
Вярваме, че правителството и премиерът може най-накрая да се поучи от собствените си грешки, ако не от нещо друго.
И когато отива в Рим, да се държи като римляните.
Да не пуска две кандидатури за шеф на ООН, когато е общоприето всяка държава да играе с една.
Да играе отборно и да подкрепя общоевропейските кандидатури за шеф на МВФ и ЕЦБ.
Да не се намесва в съдебната система, където прокурорите най-накрая си номинираха прокурор за главен прокурор – а не съдия, следовател, полицай, политик, граждански активист или грантаджия.
Което се смята и за най-нормалното нещо от всяко посолство, включително американското, което даде своята подкрепа за прокуратурата.
И където, впрочем, на последния прием на Прокопиев му беше обърнато точно толкова внимание, колкото и на двете брези пред него на ъгъла на ул. "Елиезер Папо" и "Козяк".
Не изглежда толкова трудно да се държим нормално, нали?
