ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един много заможен габровец застроил голяма къща. Вървял строежът, ама не много лесно, защото чорбаджията непрекъснато досаждал на майсторите да държи изкъсо работата, че да става всичко хубаво и да не го вкарват в излишни харчове. Ама както и да е, стигнал градежът до боядисването и чорбаджията извикал най- баш майсторите-бояджии. Ударили голям пазарлък, ама най-накрая се спазарили и майсторите се захванали за работа. Вдигнали те голямо скеле чак до покрива, нагласили тучни краски за боядисването и я подкарали работата откъм чантията надолу. Единия ден изтраял чорбаджията да не се качи на скелето да им нагледа майсторлъка, ама на втория ден сутринта не удържал, пратил булката да наготви гозбите, че да угостят майсторите както си му е редът и се похендрил по скелето чак до под покрива да види добър ли е майсторлъкът и да не става нещо зян. Всичко хубаво, сгълчал стопанинът майсторите за нещо си, успокоил се и заслизал надолу по скелето. Да, ама дяволът нали не спи, подхлъзнал се чорбаджията на слизане, загубил равновесие и полетял надолу. И нали си е габровец, не загубил самообладание човекът и като прелитал надолу покрай отворения прозорец на кухнята, дето стопанката му шетала, той сварил да й извика: - Булка, да готвиш за един човек по-малко, че днеска аз ни ще обядвам, ни ще вечерям!
