ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Две костенурки приятелки вървели 50 години из пустинята. По едно време едната ритнала една пластмасова чаша и понечила да я вземе.
- За какво ти е тази чаша, то вода няма- разубедила я другата.
- Може да ожаднея - казала първата.
- Хайде сега и нея да мъкнем в тази жега - и оставили чашата.
След още 50 години стигнали оазис. Първата костенурка изпънала врат и понечила да пие от езерцето.
- Чакай. Толкова ли си проста, да пиеш без чаша - измрънкала втората.
- Ти ме разубеди да взема чашата, сега ти се върни да я вземеш.
- Добре- казала критикаря - но да не пиеш без мен.
- Няма - обещала първата.
Втората тръгнала и се изгубила зад зеленината. Чакала, чакала първата костенурка... Минали 50 години, приятелката й още я няма.
- Може да се е изгубила, може да е умряла - помислила си - Я да взема аз да пия.
Проточила врат да пие и в този момент от растителността изскочила друга и се разкрещяла:
- Ахаа, ако не си вярваме, изобщо да не тръгвам тогава!


