Последвайте ни в Google News Showcase
Трудно се пише за 100-те дни на един кабинет, особено на кабинета „Борисов-2“. Веднага се натрапват аналогии със 100-те дни на Наполеон — от слизането му на френския бряг до разгрома при Ватерло, но няма да е честно. Има нещо много положително, което трябва да се отбележи. И то е, че въобще го има. И че е стабилно. Особено на фона на висящото във въздуха бившо правителство на Орешарски.
Дори когато има вътрешни противоречия и не достигат гласове при гласуване в парламента, това правителство има няколко резервни варианта. Ето сега в комисиите имаше проблеми с новия външен заем, АБВ и ПФ не го подкрепиха, но на помощ веднага се притече БДЦ, бившата парламентарна група на Бареков. А посветените знаят, че в резерв стои винаги и ДПС, което обаче ще поиска сделка. С една дума този кабинет излъчва стабилност и това е не само най-голямото му, но и май единствено безспорно достойнство. Не съм обаче сигурен дали е толкова безспорно.
Един политически период не може да бъде оценяван, без на кантара да се сложи и представянето на опозицията. Но къде беше в тези 100 дни опозицията и каква е отговорността на управляващите, които се къпеха в комфорта на еднополюсния модел. В този парламент имаше спорове между партиите, но все между тези, които подкрепяха правителството. ДПС артикулираше гневни филипики, но те бяха единствено от засегнато самочувствие, защото Борисов не легализираше техните добри отношения, установени зад кулисите в мътните времена, когато ДПС предаде своя партньор и Орешарски падна от власт. „Атака“ се отдаде на русофилството и позабрави социалните си фойерверки. А БСП, тя сама сниши до шепот опозиционния си патос и не реагираше дори на такива гафове, които предизвикваха недоволство сред най-запалените привърженици на статуквото. Но Борисов знае много добре, че лично той носи вина за упадъка на главната опозиционна партия.Както написа наскоро професор Божидар Димитров, партията на Георги Първанов служи на Борисов за да смаже БСП. Борисов често лицемерничи, че съжалява за упадъка на левицата, което е лошо за демокрацията, но очаква да се роди нова. Очевидно е, че Борисов има амбицията да си отгледа послушна левица и естествено се е насочил към ренегатите от АБВ, като подхранва кариеристичните амбиции на някогашния кандидат на БСП за президент Ивайло Калфин.
Ако стабилността е главната характкеристика на кабинета, то със съжаление трябва да признаем, че за реформи повече се говори, отколкото се работи. Излишно е да се говори за някакви постижения, да се привеждат гръмки цифри и отчети. По-важното е, че за тези 100 дни се изтече първата вода – мътната, като все още повече ще гадаем кога ще дойдае златната и дали въобще ще дойде. Защото главният проблем на това управление е, че то успя да създаде една привидна картина на случващото се, предназначена за наивниците и всеки опит да се проникне в същността на събитията се игнорира или направо наказва. Такъв подем на пропагандата и манипулацията напомня само за много стари времена. Не случайно сме на 106-то място в света по свобода на словото. Ето как зад всяка видима история стои друга , истинската, скриваната.
Например Бойко Борисов рязко и категорично отказва на РБ и ПФ да отстрани шефовете на ДАНС и главния секретар на МВР. И колко мъдро обяснява, че му е омръзнало от ченгеджийски истории, че тези началници работят добре, че не бива да се дразни опозицията, за да не трови атмосферата на съзидание. Посветените обаче подозират, че Борисов грижливо съхранява добрите си отношения с ДПС и не иска да посяга на тези кадри, чрез които ДПС контролира и днес службите.
ДПС се отплаща на тези жестове с аптекарска точност. Досега например Движението атакува силно Реформаторите и Патриотите за техните словесни изхвърляния по адрес на циганския етнос, говори също така за политически чистки и популистки компромиси, но старателно избягва да посочи конкретно премиера Борисов.
Управляващите излязоха с безпрецедентни декларации, че информационното пространство се „замърсявало“ с анти-натовска пропаганда. И това по повод на една не особено многолюдна демонстрация на БСП против санкциите срещу Русия и против плановете за команден пункт на НАТО в България. Боже мой, една хилава проява и властта размаха пръст вместо да предложи на обществото официална информация какво точно смята да прави и какви опасности крие това за нашата сигурност. Аз така и не мога да разбера защо са ни тези 14 американски танка — какво ще правят, от кого по-напред ще ни пазят. Това ли ни е демокрацията — като сме се омотали, да сплашваме.
Въобще отчитането на успехи е коварна работа. Вицепремиерката Румяна Бъчварова похвали премиера, че бил осуетил три енергийни проекта на Русия. В същото време самият премиер публично се оплаква, че ни е бил отнет „Южен поток“, макар да сме послушна натовска държава.
Така че, взирайки се в реката, чакаме да потече следващата вода — каква беше?
