ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един призрак броди из отечеството – призракът на съветниците. Това са хора, които често имат асиметрична неформална власт, съизмерима с тази на титулярите, които съветват. А присъствието им в опасна близост до съветваните публични лица превръща някои от тях в душеприказчици.
Почти никой обаче не разбира как тези хора получават тази своя силно влиятелна и привилегирована позиция. Същите се спускат като от деус екс махина и често след това няма край на злотворството им. И кариерите им летят нагоре със страшна скорост.
Песимистите в този случай имат своето основание да кажат – така е било, така е и така ще бъде. Оттук до края на света. И песимизмът им не е съвсем лишен от основание. Преди почти десет години Сергей Станишев стана премиер и се заобиколи с цяла камарила от съветници – кой от кого по странен и с напълно неведоми за публиката коридори на елитогенезис. Кой, кого, кога, как, защо – ето пет въпроса, на които ако намерите точните отговори, голяма част от т.н. задкулисие в България ще бъде осветено.
Съдете сами –оперативният работник Валентин Радомирски от РУ-ГЩ, който е бил водещ офицер на Юрий Асланов като агент на РУ-ГЩ с псевдоним „Виктор“, стана тогава външнополитически съветник на премиера Сергей Станишев.
Правителството на Станишев встъпи в длъжност на 17 август 2005 г., а седмица по-късно Радомирски вече беше съветник по външната политика и националната сигурност. Писал съм за това, че Юрий Асланов навремето е бил осиновен от бащата на Станишев – Димитър Станишев. Причините за това са твърде лични, затова ще ги спестя. Но така или иначе, съветническият генезис на Радомирски в кабинета на Станишев е задкулисен. Факт! Сред съветниците му тогава имаше още няколко фамозни и непрозрачни фигури, част от които направиха страховита кариера през годините след това. Май само Ивайло Данаилов спря до член на Борда на „Марица изток“ ЕАД – може би защото експертизата му на спортен фотожурналист беше „подходяща“ само дотам. Но един друг съветник на Станишев, Петко Сертов, оглави ДАНС.
Петкосертовщината след последните му изпълнения вече звучи като нездравост – на мислите и поведението. И като сертификат за годност на цял един премиер, и президент, на които той е бил съветник. Трети съветник на Станишев, Ценка Василева, стана шеф на кабинета на същия Сертов в ДАНС. Станишев ползваше част от тези съветници за доста чувствителни поръчки. Някоr от тях като въпросната госпожа имаха брутален опит от колаборация и обуздаване на едни канали през 90-те, в които оперираше Иван Тодоров-Доктора /Бог да го прости/. А тя от педиатър в Димитровградската болница в началото на прехода, вече беше зам.-областен управител на Хасково.
Ето за това говоря. Съветниците на висшите публични лица разполагат с огромно поле да разгърнат „талантите“ си и за зла участ, често тези таланти са в посока на злосторничество. Или пък на настоятелно себеобогатяване. Някои от днешните съветници пък направо прегазиха „принципите“ си, докато се опитват да си осигурят някаква хранилка. Нула на много за Борисов. Укротяване на опърничавите – това май се превръща в особено разпространена мания по тези земи. И във възнаграждаване заради протестърство. Ясен Атанасов това най-добре го знае. Формулата е до болка позната – „СДС“ или „стани да седна“.
Повечето от тези хора не са там, защото притежават някаква уникална експертиза. Нито пък са там, защото са доказано ефективни – най-важният белег за това дали един човек става. Без значение дали като съветник, дали като висш администратор. Но когато съветническите позиции започнат да се дават като възнагарждание за нещо – тогава всичко отива по дяволите. Съветниците се превръщат в персони със статут на „хранени хора“ – особена привилигирована и много скъпа откъм издръжка каста, която се е родила в Русия на Иван Грозни. Милион и двеста хиляди ни струват годишно само откъм заплати четирите дузини съветници на премиера и министрите. В нормалните държави това е най-важният въпрос – каква е ефективността на тези съветници.
И как я изчисляваме? Тя, ефективността им, е пряко следствие от това, за което настоявам винаги – кажете ми какъв е елитогенезисът на едни или други лица във висшата административна власт и с голяма доза вероятност мога да ви предскажа каква ще е и тяхната ефективност. И обективната им оценка най-често няма нищо общо с тяхната самооценка. Ако попитате всеки, който е на хранилка във „фабриката за луксозни съдби“, каквато българската политика представлява, то те всички в един хор ще гракнат, че ефективността им е, има-няма, гранична с небесата.
На практика обаче действителният резултат от дейността на съветническите армии в българската висша публична политика обикновено няма нищо общо с такова заключение. Те са противна амалгама от малодушие, двуличие, отсъствие на ефективност и липса на принципност. Как иначе да си обясним, че съветник на министъра на културата е агент на Шесто на ДС, агент „Вероника“, която години наред оглавяваше направление „Театър“ в същото министерство. Отскоро е пенсионирана, но лапа публични пари като съветник. Въпреки че тези министри късат ризи колко ненавиждат шестаците-доносници. Трикаджията Божидар Лукарски назначи за съветник агент на ВКР.
Неговата партия /СДС/, на която той е председател и която като част от днешната четворна коалиция го направи министър /прости им, Господи/, е сред най-кресливите говорители срещу същата ДС. Трикаджията обаче това не го интересува. И защо да го интересува, след като има балами, които са готови да им гласуват до откат. Докато са залъгвани с глупостите как СДС и ДСБ, вжидате ли, изваждали ДПС от властта.
Изваждат – друг път! По-скоро вкарват „новите“ лица на ДПС-арското задкулисие, само че този път като парламентарно представителство. За пример вижте, кой е депутат и кой беше втори в листата на Реаниматорския блок в Хасково и кой е депутат от Русе. И какви ги е говорил русенският депутат Румен Христов като кандидат на СДС за президент, докато откриваше кампанията на Хасан Азис в началото на октомври 2011 г.
