ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В началото на 1876 година Бенковски е вече помощник на главния апостол на четвърти революционен окръг – самия Панайот Волов. През януари те преминават Дунава и се заемат с организацията на революционните дела в поверения им окръг. Волов правилно оценява качествата на младия воевода и предава ръководството в ръцете му. Трескавата дейност на Бенковски в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, дори и до Пещера, Брацигово и Самоков води до събирането на все повече и повече въстаници под знамената. Бенковски е човек на действията, решителен, враг на приказките и обсъжданията, кредото му е “никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами” и твърдо отстоява тези си виждания.
След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той обявява немедленно въстанието. Хвърковатата му чета носи радост и надежда на въстаниците в различните окръзи, бързото му придвижване помага на пламъка на въстанието. В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в бой, сякаш разбрал историческата важност на епохата, сякаш предвидил своята роля в нея, сякаш усещайки безсмъртието си. Сам той казва, малко преди погрома на въстанието и своята смърт “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”
След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от овчаря дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турските куршуми. В душите на съвременниците, в душите на наследниците Георги Бенковски остава идеалистични образ на свободата, за която е копнял, на свободата, за която е умрял.
