20 години робство в Плевен със Зеленогорски и Спартански – от индустриална столица на България до сателит на Враца
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Двадесет-годишната синьо-червена мъгла очевидно е на път да задуши напълно град Плевен.
Трагичният преход от комунизъм към демокрация за дунавския град преминава под ботуша на пишман седесари, неразривно свързани фамилно и идеологически с комунистическите служби. От 30 години демокрация, 20 години Плевен се управлява от Найден Зеленогорски, Георг Спартански и Александър Александров. И същите хора продължават с амбициите и трагичните изявления да бъдат носители на промяната, да възраждат града и да го обичат със сърце и душа.
Резултатите от обичта им са ясни – днес Плевен е третият най-беден областен град в Северна България и един от най-бедните в цялата ни държава.
От бивша индустриална столица на България, днес Плевен е докаран да се бори да бъде сателит на развиващата се икономика на Враца.
Всяка сутрин автобуси с хора от плевенските села и градове тръгват към съседните области, където са работните им места.
А би трябвало да е точно обратното.
По време на мандата на Зеленогорски бяха финално ликвидирани и събаряни индустриалните гордости на Плевен – циментовият завод, ГУСВ, птицекомбинатът с доайен Кочо Караджов, електрокарният завод.
А би трябвало да е точно обратното.
Със Спартански Плевен финално цопва в блатото на безвремието. Средната работна заплата в града изостава далеч зад растежа на средното за България и градът се свлича все по-надолу в класацията на доходите. Протежето на Зеленогорски не печели нито един европроект и само един инвеститор се отбива до Плевен, докато Враца печели многомилионни немски и турски проекти.
А би трябвало да е точно обратното.
