ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С 25% са се увеличили депресиите след пандемията, показва проучване, проведено в 10 европейски държави. Средно 6,2% от българите страдат от тежки депресивни разстройства, а повечето случаи остават без лечение. Това са част от изводите от доклад “Барометър на депресията” за България, представен на дискусионен форум със специалисти у нас. Той е част от по-широк анализ, проведен на базата на карта с показатели за депресията за 10 държави от Централна и Източна Европа и балтийския регион.
Данните за страната ни сочат, че пожизнената болестност от афективни разстройства за мъже и жени е 6,2%. Тези заболявания са основна причина за смърт във възрастта между 18-44 година, а и са десетата водеща причина за смърт в страната, посочиха специалистите и уточниха, че психиатричното здраве остава периферия в страната.
Броят на психиатрите у нас е около 500, приблизително 1 психиатър на 15 хил. души население, сочи още докладът. Най-много през кабинетите за психоздравни грижи преминават лица с т. нар. чести психични разстройства, чието разпространение е около 19,5% от всички заболявания.
Малък брой лекари психиатри са изцяло на частна практика - около 1% от всички психиатри в България, сочи още докладът. Психологическите услуги са изцяло частни, а всеки, който има нужда от такава помощ, е принуден да я плаща - от 15 до 60 евро на посещение.
У нас има 12 държавни психиатрични болници с 2225 легла и 128 места за дневни грижи, а детските психиатри са едва 22.
На този фон от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) отчитат в свое проучване и стряскаща статистика за ръста на консултации с невролози, но и с психиатри.
“Сравняваме 3 години - 2019-а - преди пандемията, 2020-а - началото на пандемията, и 2021-а - втората година на пандемията. Данните ни показват, че през 2020 г. има 15 000 посещения по-малко при психиатър, в сравнение с 2019. Тоест локдаунът и затварянето на болници се отразява негативно на търсенето на помощ, а през 2021 - имаме 17 500 повече посещения спрямо 2020. Има отчетливо търсене на психиатрична помощ повече от времето преди пандемията, което ясно свързваме не със самото боледуване от COVID, а със стреса, който всички ние преживяхме - от ограничителни мерки, от хоум офиса и от боледуването. Стресът се отразява върху психичното здраве. Оттам идва това по-високо търсене”, посочи пред “Труд” д-р Захари Зарков, директор на дирекция “Психично здраве и превенция на зависимостите” в НЦОЗА.
По думите му по-стряскаща обаче е тенденцията при прегледите при невролог. “През 2021 г. в сравнение с 2019-а има 213 000 броя повече посещения при невролог, като отчитаме, че това е и заради неврологичните усложнения след COVID и неходенето на лекар през 2020 г. и вероятно влошаване на мозъчно-съдови болести и др. Това са данните от здравната каса”, уточни той.
По данни на центъра в сравнение с 2019-а през 2021-а с 3-4% се е увеличила и продажбата на успокоителни без рецепта, като и със 7% на антидепресанти.
