31 декември 1879 г. - Първата официална публична демонстрация на крушката на Едисън
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Томас Едисън показва за пръв път разработеното от него електрическо осветление в Менлоу Парк, Ню Джърси.
На 27 януари 1880 година подава молба за регистрация на патент в Съединените щати за лампа с нажежаема жичка. През 1880 година започва работа компанията Едисън Ламп Уъркс, която поставя началото на масовото производство на електрически лампи - само през първата година са произведени 50 хиляди броя.

Крушката, използвана при публичната демонстрация на 31 декември.
На 13 февруари 1880 година Едисън става първият човек, наблюдавал протичането на електрони през вакуумното пространство (ефекта на Едисън) и получава патент за „жичка от въглерод с високо съпротивление“. През 1882 година Джордж Уестингхаус купува патент и започва да произвежда алтернативната безелектродна лампа, което значително намалява цените и на лампата на Едисън.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 406 г. — Германските племена вандали, свеби и алани преминават река Рейн и заемат Галия.
• 1600 г. — Английската кралица Елизабет I създава Източноиндийската компания и ѝ дава широки привилегии за търговия с изтока.
• 1687 г. — Първите хугеноти отплават от Франция за нос Добра надежда.
• 1857 г. — Кралица Виктория избира Отава за столица на Канада.
• 1880 г. — Приключва първото официално преброяване на населението в Княжество България — установен е общ брой 2 007 919 жители.
• 1881 г. — За председател на Държавния съвет на Княжество България е избран Тодор Икономов.
• 1887 г. — Приключва първото преброяване на населението в България след Съединението — установен е общ брой 3 154 375 жители на княжеството.
• 1919 г. — В България е създаден Трети държавен съд със задача углавно преследване на министри от правителството на Васил Радославов във връзка с участието на България в Първата световна война.
• 1932 г. — Съставено е четиридесет и деветото правителство на България, начело с Никола Мушанов.
• 1942 г. — Излиза първият брой на вестник „Отечествен фронт“.
• 1944 г. — Втора световна война: Унгария обявява война на Германия.
• 1946 г. — Президентът Хари Труман обявява край на военните операции на САЩ във връзка с Втората световна война.
• 1955 г. — General Motors става първата американска фирма с приход от над 1 милиард щатски долара.
• 1968 г. — Мариен Нгуаби встъпва в длъжност президент на Република Конго.
• 1968 г. — Съветският свръхзвуков пътнически самолет Ту-144 извършва първия си полет, два месеца преди аналогичния европейски самолет Конкорд.
• 1978 г. — В Полша започва така наречената Зима на столетието — северната част на страната е парализирана от снеговалежи, в най-големите градове са прокопани по няколкотунела за движение само на градския транспорт.
• 1982 г. — В Полша е прекратено военното положение.
• 1984 г. — САЩ се оттегля от ЮНЕСКО.
• 1985 г. — Великобритания се оттегля от ЮНЕСКО.
• 1990 г. — Руснакът Гари Каспаров запазва титлата си на световен шампион по шахмат, побеждавайки сънародника си Анатолий Карпов.
• 1991 г. — Официално се обявява разпадането на Съветския съюз.
• 1993 г. — Перу става република.
• 1999 г. — Борис Елцин, първият демократично избран президент на Русия, доброволно подава оставка и предава поста на Владимир Путин.
• 1999 г. — Панамският канал официално минава под юрисдикцията на Панама.
• 2002 г. — Изключен е Първи ядрен реактор на АЕЦ Козлодуй.
• 2005 г. — Лавина в словашките Татри причинява за смъртта на 7 скиори.
• 2006 г. — Погребан е Садам Хюсеин — бивш диктатор на Ирак, екзекутиран чрез обесване.
• 2006 г. — Изключени са 3 и 4 реактор на АЕЦ Козлодуй
Родени
• 1491 г. — Жак Картие, френски пътешественик и откривател
• 1514 г. — Андреас Везалий, фламандски анатом и хирург
• 1738 г. — Йохан Херман, френски зоолог
• 1741 г. — Мари-Изабел дьо Бурбон-Парм, императрица на Свещената Римска империя († 1763 г.)
• 1763 г. — Пиер-Шарл Вилньов, френски адмирал
• 1830 г. — Исмаил паша, владетел на Египет по време на Османската империя
• 1838 г. — Емил Лубе, президент на Франция
• 1845 г. — Никола Пашич, министър-председател на Сърбия
• 1869 г. — Анри Матис, френски художник
• 1880 г. — Джордж Маршал, американски генерал, Нобелов лауреат през 1953 г.
• 1886 г. — Андрей Нюйоркски, български митрополит
• 1894 г. — Анна Каменова, българска писателка
• 1901 г. — Олга Блажева, българска поетеса
• 1904 г. — Хаяши Фумико, японски писател
• 1912 г. — Джон Фрост, британски офицер
• 1927 г. — Свами Вишнудевананда, индийски гуру
• 1933 г. — Семьон Фарада, руски актьор
• 1937 г. — Аврам Хершко, израелски биохимик, Нобелов лауреат през 2004 г.
• 1937 г. — Антъни Хопкинс, британски актьор
• 1941 г. — Алекс Фъргюсън, шотландски футболен треньор
• 1943 г. — Бен Кингсли, британски актьор
• 1943 г. — Джон Денвър, американски кънтри-певец
• 1944 г. — Иван Въжаров, български футболист
• 1948 г. — Дона Самър, американска поп певица
• 1951 г. — Том Хамилтън, американски рок музикант (Aerosmith)
• 1954 г. — Херман Тилке, германски строителен инженер на състезателни писти за Формула 1
• 1957 г. — Фабрицио Меони, италиански мотоциклетен състезател
• 1959 г. — Вал Килмър, американски актьор
• 1965 г. — Гонг Ли, китайска актриса
• 1965 г. — Никълъс Спаркс, американски писател
• 1972 г. — Грегори Купе, френски футболист
• 1973 г. — Николай Максимович Цискаридзе ,руски балетен артист
• 1977 г. — Доналд Тръмп — син, син на Доналд Тръмп и Ивана Тръмп
• 1977 г. — Сай, южнокорейски певец
• 1978 г. — Ана Пападопулу, българска актриса
• 1981 г. — Дениз Чакър, турска актриса
• 1987 г. — Сейду Думбия, котдивоарски футболист, футболист на годината в Русия за 2011
• 1993 г. — Сандра Ицтел, мексиканска актриса
Починали
• 192 г. — Комод, римски император
• 335 г. — Силвестър I, римски папа
• 439 г. — Мелания Млада, християнска светица
• 1384 г. — Джон Уиклиф, английски теолог
• 1531 г. — Бианка-Мария Сфорца, императрица на Свещената римска империя
• 1610 г. — Рудолф ван Цейлен, холандски математик
• 1691 г. — Робърт Бойл, британски физик
• 1719 г. — Джон Фламстед, британски астроном
• 1847 г. — Аделаид Орлеанска, френска принцеса
• 1877 г. — Гюстав Курбе, френски художник
• 1909 г. — Михаил Николаевич, велик княз на Русия
• 1936 г. — Мигел де Унамуно, испански философ
• 1939 г. — Дельо Марковски, български революционер
• 1939 г. — Чичо Стоян, български поет
• 1951 г. — Максим Литвинов, съветски дипломат
• 1966 г. — Минко Николов, български филолог
• 1969 г. — Борис Денев, български художник
• 1977 г. — Сабах III ал-Салем ал-Сабах, емир на Кувейт
• 1980 г. — Раул Уолш, американски режисьор
• 1987 г. — Рандал Гарет, американски писател
• 1990 г. — Василий Лазарев, съветски космонавт
• 1993 г. — Звиад Гамсахурдия, първи президент на Грузия
• 1994 г. — Божидар Лечев, български актьор
• 1994 г. — Бруно Пецей, австрийски футболист
• 2001 г. — Генчо Пирьов, български педагог
• 2001 г. — Тодор Живков, български фолклорист
• 2004 г. — Джерард Дебрю, американски икономист, Нобелова лауреат през 1983 г.
Празници
• България — Новогодишна нощ
• Католическа църква — Свети Силвестър (в редица държави на Европа Новогодишната нощ се нарича Силвестрова нощ)


