ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
40% от търсещите помилване никога нищо не са работили, констатира анализ на Комисията по помилването при президента. През 2014 г. трима граждани са помилвани частично, а на един наказанието е заменено с по-леко, се посочва в Годишния доклад за дейността на Комисията по помилването /КП/ при президента, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
През третата година от работата си комисията е провела 29 заседания, на които се е произнесла по над 450 от общо 516 молби, подадени от 422 молители. 45 от молителите са подали молба за първи път, а останалите молби са подадени от или в полза на осъдени, чиито случай вече е разглеждан в миналото от Комисията по помилването. През 2014 г. основна цел на комисията бе да осигури устойчивост на достигнатия информационен и експертен стандарт на политиката по помилване.
От 2014 г. комисията поддържа електронна система за управление на дейността си, която изцяло дигитализира процеса по разглеждане, решаване, архивиране и статистическо обработване на данните от молбите за помилване. През третата година от дейността на специализираната комисия при президента молба за помилване са подали 30 жени, от които 26 изтърпяват наказанието си в затвор. През отчетния едногодишен период е разгледана една молба от непълнолетен осъден, две молби от пълнолетни, ненавършили 21-годишна възраст, както и пет молби от осъдени над 70 годишна възраст. Най-често осъдените са в зряла възраст (между 31 и 50 години) – общо 36%. Запазва се установената през предходните две години зависимост между образователни дефицити и развитие на модели на престъпно поведение, констатира анализът на експертите на комисията. Сред молителите преобладават осъдени с ниско образование, като напълно неграмотни (непосещавали никога училище) са 15%, а групата на осъдените с начално образование включва множество лица с получена в затвор образователна степен.
Мнозинството от молителите (57%) са лица без квалификация, като само 17% от тях имат някакъв трудов опит. Близо 140 души от подалите молби за помилване или 40% от общия брой на молителите, никога нищо не са работили. Близо 60% от осъдените молители изтърпяват наказание за престъпление, което е елемент от устойчив (52%) или ескалиращ (7%) престъпен модел. При тези лица криминализацията е настъпила и поради неефективност на превантивни държавни политики, известни като "защита на деца в риск". Вместо закрилна и възпитателна политика в детството, спрямо някои осъдени са предприемани репресивни мерки, задълбочили проблемите при развитието и социализацията им, които са сред предпоставките поправителният процес спрямо тях по-късно да не се развива, посочват експертите в анализа си.
Оценени с висок риск от рецидив са 18% от молителите, а по-голяма част от групата осъдени (близо 54%) са със среден риск от рецидив. Мнозинството от 90% от осъдените молители са осъдени на лишаване от свобода за срок, по-кратък от 10 години и за престъпление, най-често извършено в рецидив, след като за били осъждани в миналото за други престъпления, за които не са били реабилитирани. Дванадесет молители изтърпяват наказание доживотен затвор, а 11 души – доживотен затвор без замяна.
