5 сериозни довода, че 9% ДДС е грешка на Борисов и Валери Симеонов. 3а 24 часа разтурват градена 30 години данъчна философия...

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Бойко Борисов за няма и 24 часа разтури градената 30 години данъчна философия на България, като след разговор с представители на ресторантьорския бизнес реши да намали ДДС за този сектор до 9%.

Смелите икономически реформи безспорно могат да бъдат и добро нещо, но причината за тази остана неясна – според премиера и Валери Симеонов този сектор бил ударен тежко и трябвало да му се помогне чрез намаляване на ДДС. От изявленията се изясни, че има и очакване цените за потребителя да паднат, от което пък произтича второ очакване да се повишат оборотите и да се изсветли бизнесът, като дори скочат и държавните приходи („ако ли не – оставка и БСП да идва на власт“).

Тези очаквания не бяха обяснени с икономическа логика, а напротив – премиерът и бившият вицепремиер заявиха, че това е „политическо решение“ и който не е съгласен с него (включително финансовия министър) – може да си подава оставката.

Около 2 часа по-късно заместник-шефът на Българска хотелска и ресторантьорска организация обяви, че те ще избират между това да намалят цените с 11% или да увеличат печалбата си с 11% - като за тях по-добрата опция е втората.

Тоест, още в рамките на 24 часа „политическите“ цели на Борисов и вицепремиера Симеонов започнаха да се разминават с реалните последствия от такава мярка.

А толкова ли беше трудно да се предвидят тези последствия?

1. Приходите във фиска ще спаднат – тъй като всеки сектор ще поиска да премине от общата 20% ставка към едно от двете изключения – 9% или 0%.

И когато премиерът поставя летвата с намаляване на ДДС толкова ниско (ягодовото мохито на Витошка), то всеки друг сектор с лекота ще я прескочи – има ли политически аргумент, който да обясни защо кебапчетата и мохитото на Витошка са по-приоритетни от лекарствата, тока, водата, парното, дрехите, горивата, транспорта, храните, детските стоки, комуникациите, и още десетки „основни“ стоки и услуги...

Накрая ще се окаже, че новата обща ставка е 9%, а горната от 20% е изключението. По каква логика при обща ставка 9% приходите във фиска ще се покачат, и то по време на криза, когато общият обем потребление се очаква да се запази? Всъщност дори в самата аргументация към закона вносителите от ГЕРБ и Обединени Патриоти посочват, че само за половин година това ще доведе до бюджетни загуби от 275 млн.лв. – точно обратното на надеждите на премиера.

2. Цените няма да спаднат – потреблението на ресторантьорски услуги в основните туристически и увеселителни „хъбове“ (София/Пловдив/Бургас/Варна център, курортите, туристическите градове) е относително нееластично.

Това означава, че малките и средните промени в цените не водят до съществена промяна в потреблението. Или още по-просто казано – кръчмите на Витошка така или иначе са пълни до краен предел и намаляването на цените с 11% няма да доведе повече клиенти в отделна кръчма. Следователно защо да намаляват цените? И зам-шефът на БХРА си го каза – няма да намаляваме цени, ще си увеличим печалбите, уж за да задържим персонала и да правим инвестиции.

3. Инвестициите надали ще се увеличат – ресторантьорството и забавленията са сектори, където важността и дългосрочността на капиталовите инвестиции са под сериозен въпрос.

Това са по-скоро бизнеси, където конкурентното предимство лежи върху идеите, концепциите и качеството на услугата, а не толкова върху обеме на вложения фиксиран капитал. Но по време на криза намаляват именно вложенията във фиксиран капитал, а не количеството идеи и фантазията на предприемачите – защо тогава правим отстъпки на ресторантьорството?

Ако перефразираме Сталин (въпреки че мисълта е по-стара с 150 години и първо развита от кардинала на Честър и Лондон Байлби Портиъс) – фалитът на един ресторант е трагедия, но фалитът на стотици е статистика. Временният колапс на потребление наистина ще доведе до фалити на ресторанти, но този бизнес е много гъвкав и идеите, уменията и концепциите зад него няма да изчезнат – те ще го възродят броени седмици, след като потреблението се възстанови.

4. Поставяме под въпрос плоските и ниски преки данъци, които са сред малкото ни конкурентни предимства на международно ниво – превръщането на косвените данъци в швейцарско сирене ще намали приходите във фиска, което от своя страна ще трябва да се компенсира с намаляване на разходите, поемане на нов дълг или увеличение на приходи от други източници.

Илюзия е, че по-малко от година преди изборите управляващите ще тръгнат да съкращават някаква част от 700 000 служители в публичния сектор или ще режат капиталови разходи за строителство. Обявеното поемане на 10 милиарда нов дълг дори без пробиването на данъчната система е под въпрос (лихвите вече катерят нагоре), така че остава само едно – увеличение на приходи от други източници.

Такива значими източници могат да бъдат само преките данъци, т.е. вървим и към разтурянето на философията за плоски и ниски преки данъци. Съответно немските и френски международни компании ще трябва да си намерят друг отговор защо да идват в България, след като тук данъците ще са като в Западна Европа, а работната ни ръка и местният пазар са на изчезване.

5. Поставяме финансовия министър в невъзможна ситуация да изсветлява сектор в още по-трудни условия – обществена тайна е, че в България има хотели, където на бройка турист от „руум баровете“ и хладилниците се продават по десетки тарелки кюфтета и бутилки твърд алкохол дневно.

Злоупотребите при диференцираното ДДС в туризма са сериозен проблем и изключително трудни за засичане, тъй като НАП трябва да населва хотели изцяло с тайни клиенти, за да засече колко скара и алкохол се изпива по стаите. Пробиването на общата 20% ДДС ставка за ресторантьори и особено за кетъринг компании (макар и с изключение за алкохола) ще направи тези врътки още по-лесни за бизнеса и още по-трудни за спиране от данъчните.

Политическите пожелания „Горанов да си стяга данъчните“ може да са правилни от гледна точка на премиера, но трябва да се вземат предвид и условията, при които се поставят тези данъчни. А в крайна сметка и дали изобщо има резон да правим гигантски разходи за данъчен контрол, който да подари пробойни в бизнеса, които самата държава е създала – и всичко за сметка на данъкоплатеца.

Казано накратко – Борисов и Валери Симеонов вземат „политическо решение“ за данъчна реформа с очаквания, които самият бизнес, в чиято полза е реформата и самите им депутати опровергават почти изцяло няма и седмица след заявката. Ползите от реформата пък засега остават напълно забулени в неяснота, като изключим увеличението на печалбите на ресторантьори, чието съществуване не е силно зависимо от капиталови инвестиции и дългосрочно финансиране.

Всъщност именно сектори с нужда от огромни капиталови инвестиции и знание са ключовите за възстановяване от тази криза, както и бившият президент Плевнелиев посочи в своя статия преди дни. През следващите десет години светът ще вложи трилиони долари в облачни технологии, дейта центрове, автономен транспорт и изкуствен интелект, като веригите за доставки на всички трудо-интензивни производства ще се скъсят, автоматизират или приберат ведомствено. И вместо премиер и вицепремиери да гледат в тази посока, те разчитат на възстановяване през данъчни подаръци на бизнеси, които нямат нужда от тях и дългомесечни баталии с плажните концесии.

Та всичко това ни води до един прост въпрос:

Наистина ли няма поне един кадърен икономист, който да седне до премиера, когато той преговаря с бизнеси и лобисти за епохални икономически и данъчни реформи?