50 години от смъртта на Франко: 21% от испанците смятат, че по негово време се е живяло по-добре
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Рязкото увеличение в подкрепата за крайната десница в Испания възкресява спомените за покойния диктатор Франсиско Франко и полира неговото наследство сред недоволната младеж, дори когато левоцентристкото правителство се опитва да изкорени символите на фашисткото минало, съобщава Ройтерс.
В социалните медии се разпространяват клипове, генерирани от изкуствен интелект, в които Франко критикува съвременните злини, заедно с ревизионистични уроци по история и нощни клубове, в които се пускат техно ремикси на химна на Испания от фашистката епоха.
Проучване, проведено миналия месец от държавната социологическа агенция CIS, показа, че повече от един на всеки пет испанци (21,3%) считат ерата на Франко за „добра“ или „много добра“ за страната, в сравнение с 11,2%, които са отговорили по същия начин на подобен въпрос през 2000 г.
В друго проучване на CIS от юли 17,3% от испанците на възраст 18-24 години заявиха, че предпочитат авторитарно правителство пред демократично, което е скок с 10 пункта от 2009 г.
Испанците са силно разделени по въпроса как да се подходи към наследството от 40-годишната диктатура, последвала гражданската война от 1936-39 г., която приключи със смъртта на Франко преди 50 години в четвъртък на 82-годишна възраст, отбелязва в-к „Труд“.
Досега демократична Испания не е направила много от самоанализа, която са направили други нации с бурно минало, като Южна Африка с нейната Комисия за истина и помирение или Чили с вкарването в затвора на генерали от миналото военно режима.
Откакто дойде на власт през 2018 г., социалистическото правителство на премиера Педро Санчес засили усилията си. То ексхумира останките на жертвите на франкизма, определи местата на репресиите като места на „демократичната памет“, премахна символите от епохата на Франко от обществените пространства и проведе рекламни кампании за ползите от демокрацията.
Консервативната Народна партия (PP) и крайната десница Vox оспорват тези мерки в съда, наричайки ги разделителни и партийни, тъй като се фокусират само върху жертвите от едната страна.
Възползвайки се от вълната на гняв срещу отстъпките към сепаратистките движения и увеличената имиграция, крайната десница Vox почти удвои прогнозирания си дял от гласовете от 2023 г. насам.
