ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тартус е вторият по големина сирийски пристанищен град, изпреварван единствено от Латакия. Намира се на бреговата линия на страната, в сърцевината на територията, населена с представители на алевитското малцинство.
Оригиналното му име е било "Нусайрис", а алевитите са се заселили по средиземноморското крайбрежие по време на управлението на шиитската династия Хамданидите. С разпадането на династията те се превръщат в изстрадало малцинство, преследвано поред от кръстоносците, султаната на сунитите мамелюци и Отоманската империя. Френският колониален режим привилегирова алевитите, за да постигне баланс срещу сунитското мнозинство и неговите отомански поддръжници.
След постигането на независимост, тази позиция на алевитите ги превръща в мишена на репресиите на новото правителство. Към 60-те години на миналия век алевитите възстановяват влиянието си, поради своето присъствие в армията и заради подкрепата им за баасисткото движение. През 1971 г., след бурен период на преврати и контрапреврати, министърът на отбраната Хафез Асад установява контрол над правителството. Алевитският генерал остава на власт до 2000 г. и беше наследен от сина си Башар Асад. Днес гр. Тартус е мрачен.
От четири години Сирия се намира в свирепа гражданска война. Правителството на Башар Асад успя да оцелее, но е притиснато в една битка за оцеляване с множество бунтовнически сили, включително и с Ислямска държава /ИД/. Отново и отново правителството е принуждавано да прави икономии, за да защити своята сърцевина по алевитското крайбрежие и столицата Дамаск. Опияняващият период на неоспорвано алевитско издигане стигна до мрачен край.
В началото на 2011 г. при въстанието срещу управлението на Асад, алевитите от Тартус излязоха на улиците за да го защитават, скандирайки "Асад! Или ще подпалим страната!". В случай че Асад бъде свален от власт, неговите поддръжници алевити обещаха да се вдигнат на бунт и самите те да унищожат държавата. Сега множество от бунтовнически групи застрашават режима на Асад. Макар че правителството се удържа, сега заплахата на алевитите да разрушат страната звучи кухо.
След четири години опустошителен конфликт алевитите от Тартус са разочаровани от ужасяващия брой човешки жертви. Над 70 000 млади алевитски войници са убити и над 120 000 други са ранени. Съдбата на други 10 000 е неизвестна. Тези числа даже не включват неалевитските войници, лоялни към управлението. Тартус е известен като "майка на мъченици".
Една трета от всички лоялисти идват от този град, където снимки на загинали войници има разлепени навсякъде. В града има засилващо се усещане, че президентът Башар Асад има намерение да остане на власт независимо колко алевитски жертви ще струва това. Алевитите, които през 2011 г. разтръбиха подкрепата си за Асад, днес го заплашват с различен лозунг: "По Божията воля ние ще сме свидетели на погребението на синовете ти". Алевитите се чувстват изоставени също така от другите малцинствени групи, които не изглеждат желаещи да пращат младите си мъже да се бият и загиват.
Това е важно – през сирийската история малцинствените групи са се борили със сунитското мнозинство, което съставлява около три четвърти от населението. Отново и отново в битките срещу бунтовниците друзи, християни, исмаилити и шиити от милициите за национална защита на Сирия са бягали. Алевитите от редовната войска се чувстват, все едно се бият и загиват самотно. В Тартус погребенията на редица загинали войници са се превърнали в шествия на ярост. Тартус получава всеки ден поне по 20 трупа на загинали. По време на по-интензивни боеве числото често достига до 80.
Режимът, притеснен, че всяка от тези кончини може да предизвика значителна бъркотия, не позволява на болниците дневно да предоставят повече от пет мъртви тела на семействата. Процесът е болезнено бавен – едва след като едно семейство е получило тленните останки на своя роднина и е напуснало болницата, може да влезе следващото семейство. Семействата често чакат по 10 дни за получаването на тленни останки. На фона на подобно кръвопролитие мнозина алевити стигнаха до заключението, че режимът не може да спечели войната. Един човек ми каза:
"Нашият режим падна.Неговата безотговорна политика даде възможност за появата на Ислямска държава". Повратната точка за тях беше поражението на режима през септември 2014 г. при базата на ВВС Табга, където екстремисти от ИД избиха стотици алевитски войници. Режимът не успя да ги спаси. Семействата вече не искат техните млади мъже да участват в това, което те оценяват като самоубийствена война. Млади мъже бягат в планините или в Ливан, за да избегнат задължителната военна служба. Ако имат възможност, бягат по море до турския град Мерсин, после се опитват да влязат нелегално в ЕС.
Режимът се опитва да замени своите изгубени войници с насила вкарани в армията млади мъже, които трябвало по принцип да бъдат освободени от военна служба или влизането им във войската да бъде отложено. Макар жителите на Тартус да продължават да страдат и техните синове да загиват, едва в края на войната и независимо от нейния изход, градът на алевитите ще разбере напълно мащабите на катастрофата.
Засега ситуацията е несигурна. Сирийската опозиция засега не е успяла досега да обърне внимание на статута на алевитската общност, който ще последва в Сирия след Асад. Дори ако това беше ясно разработено, алевитите не могат просто ей така да се присъединят към Свободната сирийска армия – сунитите не им вярват. А ако алевитите се откажат от сраженията в полза на Асад, управляващите неизбежно неизменно ще реагира със сила. Заплахата от тази ключова територия не е нещо, което Асад може да си позволи сега. За хората от Тартус днес са останали малко варианти извън това да продължават както досега. Но всеки ден пристигат все повече тела; всеки ден те трябва да се сблъскват с действителността на своето несигурно положение. /БГНЕС .............. Материалът е публикуван с разрешението на Стратфор.
