84 години след освещаването - паметникът на Шипка получи акт за собственост
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
84-години след официалното му освещаване на 26 август 1934 година величественият Паметник на Свободата на връх Шипка вече има акт за публична държавна собственост. Документът е бил подписан на 12 февруари т.г. от старозагорския областен управител Гергана Микова, в него монументът е описан като 8-етажна сграда с културно историческо предназначение и данъчна оценка от 147 000 лв.
Паметливи припомнят, че паметникът е бил първоначално предаден на Министерството на войната от ръководството на комитета за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ, който е набирал средствата (8 млн лв според отчета на председателя о.з. генерал Велизар Лазаров) и организирал самото строителство.
В резултат на историческите превратности през 50-те години на миналия ХХ век цялата територия на парк Шипка (1180 дка) с намиращите се там общо 26 паметника и паметни знака се оказва във владение на министерството на земеделието. И до ден днешен районът около светинята се води по документи пасище, пише "Монитор". През последните две десетилетия са издавани различни актове за отделните терени и паметници, но те винаги са били публична държавна собственост. От 1956 година е създаден националният парк-музей Шипка върху площ от близо 1200 дка, а с постановление на МС от 1978 година районът е обявен за историко-архитектурен резерват.
За първи път идеята за изграждане на паметник, който да увековечи подвига на опълченци и руси, се издига от депутатите на Учредителното събрание в Търново през 1879 г., но нейната реализация започва да се осъществява едва 42 години по-късно, когато на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка“ се взема решение да се издигне паметник в чест на 50-годишнината от боевете.Основният камък е бил положен на 24 август 1922 година от цар Борис ІІІ и тогавашният търновски митрополит Филип. Проведени са били два конкурса, автори на одобрения проект с мото „Ветерани“ саарх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев.
Паметникът е висок 31,5 м, изграден е от доломит във формата на пресечена пирамида, наподобяваща средновековна крепост. На козирката над главния вход от северната страна е поставена 28-тонна бронзова фигура на лъв, гледащ на изток. На останалите три страни са изписани имената на местата на бойната слава на българското Опълчение : Шипка, Шейново и Стара Загора.
Милиони хора са се поклонили до сега пред монумента, в първата „златна“ книга за впечатления пръв е подписът на Борис ІІІ, който е написал::“"Вечна слава и признателност на Шипченските герои , борци за свободата, която преди 58 години изгря за България на това свято място..." .С дата 26 август 1934-а, но вероятно записано по-късно е посветено на светинята стихотворение, дело на секретар-касиера при комитета за въздигането на мемориала Канов, където върхът е със старото си наименование „Свети Никола“.В самото начало на книгата са подписите на някогашния московски и на цяла Русия патриарх Алексий Първи и току що избраният последен български екзарх Стефан, които са се изкачили на 31 май 1946-а заедно с тогавашния ленинградски и новгородски митрополит Григорий и старозагорския владика Климент.Буквално ден по-късно на върха се качва и маршал Фьодор Толбухин, бивш главнокомандващ на Втори украински фронт.
