ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Повече от 1000 души на ден се вливат в редиците на безработните на Стария континент. Само през последните четири години армията на хората без работа в Европа са е увеличила с повече от 10 милиона души. Според Международната организация на труда през 2018 г. броят на безработните ще надхвърли 215 милиона души. Но проблемите не са свързани единствено с безработицата. Много от хората, които имат работа, виждат как заплатите им биват замразявани или намалявани, изпитват все по-големи трудности да изплащат кредитите си, да плащат сметките си, да си позволят качествена медицинска помощ или да дадат добро образование на децата си. Според доклади на Червения кръст в Европа сме свидетели на хуманитарна криза, каквато не е била наблюдавана през последните 60 години.
Другото много важно нещо, което трябва да кажем е, че опитите да бъде излекувана тази болест с помощта на класически неолиберални рецепти, претърпяха тотален провал. Това, което се нарича "austerity", или политиките на строги бюджетни органичения, на замразяване на социални разходи, на заплати и пенсиите, спирането на държавните инвестиции, в никакъв случай не доведе до по-добър живот. Няма смисъл да ви давам примери от други европейски държави. Само допреди година всички ние в България усещахме на гърба си какво означава тази политика. Правителството на ГЕРБ провеждаше възможно най-суровите мерки за икономии под предлог, че така спасявали държавата. Слава богу, че хора като Дянков вече са извън управлението, защото ако бяха, за нас щеще да важи с пълна сила фразата: "Тъкмо научихме магарето да не яде, и то взе, че умря".
Политиката на фанатични икономии не подобрява положението. Тя просто прави олигарсите още по-богати, стоварвайки бремето на кризата върху плещите на обикновените хора. Това, което се случва е, че обикновените българи, французи, италианци плащаме за лишените от разум действия на банкерите и спекулантите. Те не плащат нищо, те даже стават още по-богати. В резултат на този крайно несправедлив процес , който виждаме да се развива в целия Европейски съюз, нараства яростта на обикновените европейци, които искат да си отмъстят както на собствените управляващи, така и на "онези безчувствени бюрократи" от Брюксел. Конкретният израз на това отмъщение е гласуването за крайно десни, антиевропейски партии като Националния фронт във Франция на Марин Льо Пен или Партията на свободата в Холандия на Герт Вилдерс.
Успехът на подобни партии се дължи на една много проста причина -те се възползваха чудесно от факта, че традиционната европейска левица абдикира от своята социална ангажираност, стана и тя либерална и на практика вече не може да бъде различена от десницата. Все повече европейски избиратели не са в състояние да направят разлика между една социалистическа и една консервативна, народна или друг тип дясна партия. Вижте провала на социалистическото правителство във Франция и веднага ще разберете защо според някои проучвания Националният фронт е първа политическа сила там. Изобщо ако традиционната европейска левица не скъса с хайверения социализъм и с привързаността си към либералния капитализъм, нейните функции ще затихват все повече и повече.
И това не е паникьорска хипотеза, а съвсем реална възможност. Погледнете, например, Гърция. Там традиционните социалисти от ПАСОК приеха безропотно неолибералната рецепта, наложена на страната от т.нар. "тройка" /тоест Европейската централна банка, Европейската комисия и Международният валутен фонд/. Въпросната "austerity" рецепта не доведе до излекуванe, а още повече задълбочи заболяването. Уморените и ядосани от постояните икономии гърци загърбиха ПАСОК, и предпочетоха да гласуват за радикалната левица СИРИЗА. Напълно възможно е на предстоящите евроизбори в Гърция големият победител да е именно СИРИЗА, която обещава да скъса с неолибералния модел, който спасява банките, а не хората.
Всъщност не само Гърция, цяла Европа трябва да направи същото. Крайно време е европейските политици да престанат да възприемат пазарните механизми като универсално положителено средство. Някога алхимиците са вярвали, че съществува едно нещо, наречено философски камък - субстанция, способна да превръща обикновените метали в злато, да лекува всякакви болести и дори да осигурява безсмъртие. Много днешни политици и обслужващите ги либерални неправителствени организации и всевъзможни тинк-танкове смятат, че именно пазарът е този философски камък. Убеждават ни, че трябва да се оставим на пазарната стихия, която неминуемо ще ни отведе до обетованата земя, където текат реки от мед и масло. Да, някои действително имат щастието да се заселят в този рай. Говоря за привилегирования 1 процент свръхбогат елит. За останалите 99 процента пазарният философски камък носи единствено допълнително обедняване. Политиците, особено тези, които имат претенциите да изразяват левите идеи, трябва най-после да се откажат от пазарната утопия, да направят така, че държавата да се върне от изгнанието, където я бяха изпратили неолибералите и да стане гарант за справедливо преразпределяне на доходите, за осигуряването на равен шанс за развитие за всички граждани, а не само за членовете на богопомазания елит. Това е и основната задача на една истинска левица - да се бори за справедливост и по-добър живот на обикновените хора. Ако наистина е такава, тя ще има успех - и на предстоящите евроизбори и в по-дългосрочен план.
От предаването "Деструкция" по БНР
