IN MEMORIAM: Ето какво разказа за себе си Валентин Касабов пред "Ретро" и ПИК
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Валентин Касабов, преди да загуби битката с COVID-19, разказа за живота си в откровено интервю пред "Ретро" и ПИК.
Зам.-председателят на ПГ „Обединени патриоти“ в 44-тото Народно събрание е роден на 6 февруари 1958 г. в Бургас в семейството на лекари. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Главен редактор е на първия опозиционен вестник „Бряг“ (1990-1991 г.) и един от основателите на СДС - Бургас. Особено популярен е с авторското си телевизионно предаване „Паралакс“, което се излъчва по телевизия СКАТ.
През май 2011 г. е един от учредителите на партия „Национален франт за спасение на България“, на която е съпредседател.
Касабов, който имаше имиджа на бунтар, дори на гамен в парламента, всъщност е със завидна биографията.
"Действително съм внук на полковник Добри Касабов, който през 1945 г. пробива немския франт в унгарските Алпи, за да се срещне с армията на американския генерал Патън. Нескромно е да го изтъквам, но е факт, че по майчина линия съм правнук на странджанския поп Стамат Стаматов, който е бил ковчежник на Левски. Не знам дали това ме определя, но така или иначе тази кръв тече във вените ми. Винаги съм се борил срещу неправдата. Това е дълбоко в мен.
Родителите ми, бабите ми са ми разказвали тези истории. Казвали са ми по няколко думи, но не са го правили с някаква тенденция. Просто така се е поддържал семейният дух, който съм наследил от предците.
Цялата ми фамилия от двете страни, баща ми Кирил Касабов, са лекари, професори. Баба ми по майчина линия ме изгледа. Баба Станка беше сербез жена, постоянно ме биеше. Беше здрава странджанка, с много силен дух. Редовно ме млатеше с точилката. Много си я обичах. Постоянно правех глупости. Като дете не съм го чувствал така, но когато човек започне да гледа на нещата зряло, тогава придобих усещането, че има нещо капсулиращо. Имаше неграмотни партийни секретари, които издевателстваха по всевъзможни начини. И чувството за справедливост у мен започваше да крещи.
