IN MEMORIAM! Проф. Кръстьо Петков: Живях на високи обороти и не съжалявам! Никога не оставяй мозъка да почива, казва приживе създателят на КНСБ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тази нощ ни напусна проф. Кръстьо Петков – един от най-изтъкнатите български икономисти и създател на КНСБ – организацията защитаваща правата на работещите хора в у нас. Той е знакова фигура от прехода към демокрация с участието си като народен представител в 39-тия парламент на България. Въпреки тежкото заболяване, което го измъчва през последната година, не спира да работи до последно, участвайки активно в обществените процеси в страната.
Проф. Кръстьо Петков се ражда в семейството на земеделци през 1943 г. в гр. Димово, Видинска област. Завършва икономика, а през 1986 г. защитава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и става професор по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има много специализации у нас и в чужбина.
Награден е от краля на Белгия с орден „Командир на короната“. Първи от българските социолози пише за отчуждението при социализма.
„Като социолог свикнах да наблюдавам живота, но и себе си в него. Правя изводи както за работата си, така и за това кой съм аз, накъде съм тръгнал, вървя ли по правилната пътека, или бъркам. Този самоанализ ме е съпътствал винаги.
Понякога ми е изигравал лоши шеги заради неминуемото раздвоение. Примерно хем съм председател на КНСБ, хем в същото време съм социолог, който дава оценки от дистанция и в перспектива, ползвайки по-различни критерии от тези, които са приети в синдикализма.
Сега, когато започнах седмото десетилетие, бих казал, че имам интересен, в по-голямата си част напрегнат живот. Живял съм на високи обороти и не съжалявам за това”, споделя в интервю по повод 70-тия си юбилей проф. Петков и допълва, че рецептата му срещу стрес е „Никога не оставяй мозъка да почива!”.
Приживе създателят на КНСБ разказва, че в цялата му фамилия никой не е работил нищо друго освен тежък земеделски труд.
„Баща ми беше природно интелигентен и доста начетен за времето, незави-симо че беше завършил само 7-и клас. Той четеше непрекъснато. Така и си отиде от тоя свят, беше заспал вечния си сън с книга, която беше паднала на гърдите му”, споделя ученият.
Проф. Петков се връща и назад във времето, когато прави първите стъпки в организацията на КНСБ. „През декември 1989 г. Петър Дюлгеров подаде оставката си като профсъюзен председател и изрази подкрепа на пленум в моя полза. Тогава се видя, че „Подкрепа“ тръгва мощно напред, и беше важно по онова време да се създаде организация, която да не воюва с тях, а двете да се конкурират взаимно. В началото малцина вярваха, че ще успеем да се наложим на синдикалното поле.
Проектът „КНСБ“ е моя идея, която консултирах предварително с група колеги от България, Англия и Белгия. Имах голяма свобода, тъй като учредителният конгрес ми гласува невероятно доверие да предложа устав, програма, а и отгоре на това да подбера и ръководния екип”.
„Ролята на държавника не зависи от това дали е ляв или десен, а доколко е посветен на националната кауза”, казва проф. Петков и допълва: „Приятелството в политиката не е по партиен признак. То възниква между личности, които са изминали дълъг път заедно и въпреки различните си убеждения са съхранили уважението един към друг”.
Съпругата на проф. Петков Роска е дългогодишен научен работник и университетски преподавател. Двамата имат две деца - син Ивайло и дъщеря Марина. Като депутат проф. Петков става рекордьор като дядо на четири внучета и даже се шегува: „Аз съм осигурил със семейството си простото възпроизводство - това е нашият принос за преодоляване на демографската криза.“
„Няма как да върнем времето. Днес имаме нужда от кръгла маса не по гражданското помирение, а заради националното обединение - около онова, което се случва или по-скоро не се случва в икономиката, в социалната политика, в междудържавните отношения, от които пряко зависи благополучието на българите.
Защото България по конституция е социална държава, но де факто е неолиберална, антихуманна. Не виждаме ли, че сме си сбъркали дестинацията”, споделя изводите си за тежкия политически преход емблемата на КНСБ проф. Кръстьо Петков.
